Интеркомът бълваше други заповеди от „Европа“: да се изпратят на доковете по петдесет войници от всеки кораб в пълно бойно снаряжение; че се предава временно командването на Флотата на втория по ранг от „Австралия“ — Ян Мейис; ездачите, принадлежащи на кораби, които вече са в доковете, да искат инструкции за приближване от управлението на станцията и да се приберат в гнездата си. Да се справи с тези подробности сега бе задача на Граф. Мазиан имаше нещо, което искаше да им каже, дългоочакваното обяснение.
Сигни мина през офиса си, където се забави само колкото да пъхне в джоба си един пистолет, после забърза към асансьора и навън по ръкава за достъп. Там налетя на хукналите войници, на които Граф бе наредил да излязат на дока. Те бяха в бойно снаряжение още от момента, когато корабът бе започнал да се приближава към станцията, и сега се насочиха към шлюза още преди ехото от гласа на Граф да затихне из стоманените коридори на „Норвегия“. С тях беше Дей и ескортът на Малори, който се отдели от останалите и пое нататък с нея, когато тя се озова сред него.
Целият док бе техен. Групата изскочи навън едновременно с появата на войници от другите кръстосвачи на дока и охраната на станцията отстъпи смутено назад пред целеустремното настъпление на въоръжените отряди, които съвсем точно знаеха необходимия за покриване периметър и бързо го заеха. Докерните работници се мотаеха насам-натам, несигурно какво се иска от тях.
— Хващайте се на работа! — викна Дей Джанц. — Докарайте тези маркучи тук!
Което веднага ги извади от двоумението им. Те не представляваха особена опасност, защото се намираха твърде близко и бяха твърде уязвими в сравнение с войниците. Погледът на Сигни обаче бе насочен към въоръжените хора от службата за сигурност в по-задните редици и следеше поведението им, както и засенчената плетеница от тръбопроводи и подемни кранове, където можеше да се крие снайперист. Малори бе заобиколена от отделение войници, водени от Бихан. Тя ги водеше със себе си, вървейки забързано покрай редицата корабни гнезда, пред която имаше струпани свързващи ръкави, рампи и електрокари. Тази гледка се простираше, докъдето очите можеха да видят нагоре по възходящата извивка на дока, сякаш представляваше поредица огледални изображения, нарушавана единствено от някоя арка на хидравличен портал между секциите и границата на издигащия се хоризонт. Отвъд дока на Флотата имаше кацнали търгари. По целия път между „Норвегия“ и „Европа“ стена от войници ги отделяше от станцията. Сигни вървеше след Том Едгър от „Австралия“ и неговия ескорт. Другите капитани трябваше да са зад гърба й, идвайки колкото могат по-бързо.
Малори настигна Едгър по рампата на ръкава за достъп към „Европа“ и продължи да върви с него. Когато преминаха набраздения от носещи ребра тунел на ръкава и стигнаха до асансьора, Кеу от „Индия“ се присъедини към тях, а Пори от „Африка“ го следваше по петите. Никой нищо не каза, всеки се бе умълчал, навярно обзет същите мисли и ядове. Никакви предположения. Взеха само по двама души от ескортите си, натъпкаха се в кабината на асансьора и се изкачиха все така мълчаливо. Закрачиха по главната алея на основното ниво към заседателната зала, като стъпките им отекваха глухо тук, в тези коридори, които бяха по-широки отколкото на „Норвегия“, както и всичко бе с по-големи размери. Но пусто — само няколко войника на „Европа“ стояха тук-там мирно на пост.
Заседателната зала също бе празна, не се виждаше ни следа от Мазиан, единствено ярко светещите лампи в помещението им показваха, че ги очакват на кръглата маса.
— Останете отвън — нареди Сигни на ескорта си, когато и другите войници излязоха. Тя и останалите капитани заеха местата си, като се подредиха по ранг. Том Едгър бе първи, след него Малори, три празни места, после Кеу и Пори. Появи се Сънг от „Пасифик“ и седна на деветия стол. Пристигна също Крешов от „Атлантик“ и се настани на място номер четири от другата страна на Сигни.
— Къде е той? — запита най-накрая Крешов, чието търпение се бе изчерпало.
Малори вдигна рамене и скърсти ръце на масата, вперила насреща очи в Сънг, без да го вижда. Бързайте… и после чакайте. Изтеглени от битката, държани дълго в неведение, а сега отново оставени да чакат, за да им бъде обяснено защо. Тя фокусира погледа си върху лицето на Сънг, върху класическа, белязана от годините маска, която никога не издаваше нетърпение. Но очите му бяха потъмнели. Нервите, припомни си Сигни. Бяха изтощени, бяха се отскубнали от сражението и преминали през скок, за да се озоват сега тук. Не беше време да се правят задълбочени или всеобхващащи заключения.