Накрая Мазиан влезе в залата, тихо и спокойно, мина покрай тях и зае председателското си място на масата, навел лице, изтощен като останалите. „Поражение?“ — запита се Сигни и тежестта на този въпрос се загнезди като топка на дъното на стомаха й, която той никога няма да смели. После Мазиан вдигна поглед и тя видя онова леко изпъване на кожата му около устните, което й подсказа, че не е така. Малори пое силно дъх в изблик на гняв. Познаваше това слабо напрежение, тази маска — Конрад Мазиан играеше театър, правеше постановки на появите си, както режисираше засадите и битките, влизаше в ролята ту на аристократ, ту на грубиян. Сега изразяваше унижение, което бе най-лошото от всичко — скромно облечен, без нито една от подобаващите значки. Косата му, напълно посребрена от подмладата, бе вчесана безупречно над гладкото лице и тъжния му поглед — очите му лъжеха най-много от всичко, правеха го лесно като тези на актьор. Сигни наблюдаваше играта на изражения, чудната лекота в поведението му, с която би съблазнил и светец. Мазиан се подготвяше да отклони вниманието им. Тя сви устни.
— Добре ли сте? — попита ги той. — Всички ли…
— Защо бяхме изтеглени? — веднага запита Малори, като изненада очите му с открития си поглед към тях и предизвика гневен блясък в отговор. — Какво не може да се предаде по комканала? — Тя никога не бе задавала въпроси, никога не се бе противопоставяла на заповед на Мазиан през цялата си кариера. Сега го направи и видя как изражението му се промени от гняв на нещо подобно на обич.
— Добре, добре — каза той. Обходи с поглед залата, в която продължаваше да има празни места. Бяха деветима капитани, като навън патрулираха двама. Очите му се спираха едно след друго върху всеки от тях. — Има нещо, което трябва да научите — рече Мазиан. — Нещо, с което трябва да се съобразяваме.
Той натисна няколко бутона на панела пред себе си и активира еднаквите екрани на четирите стени. Сигни видя схемата, която бяха разглеждали за последен път в Точка Омикрон, и усети горчив вкус в устата си. Изобразяваната област се разшири, като с промяната на мащаба познатите звезди се свиха. Сега не се забелязваше никаква територия на Компанията, нищо вече не им принадлежеше с изключение на Пел. При по-нататъшно разширение можеха да видят Старите звезди. Но не и Сол. Вече и това представляваше само един спомен. Малори много добре знаеше къде се намира най-старата станция, ако изображението продължеше да се разширява. Но то замръзна, престана да расте.
— Какво е това? — попита Крешов.
Мазиан ги остави просто да гледат.
Дълго.
— Какво е това? — повтори въпроса си Крешов.
Сигни въздъхна. Времето сякаш бе спряло, докато Мазиан им показваше сред мъртвешка тишина това, което вече се бе отпечатало в съзнанията им.
Бяха изгубили. Едно време бяха били господари тук, но бяха загубили.
— От една планета с живот на нея — каза Мазиан почти шепнешком, — от една населена планета, която представляваше началото, човечеството достигна толкова надалеч, колкото някога сме пътували ние. Сега ни остава една тясна ивица, разположена далеч назад от пространството, което владее Сюъза — Старите звезди. Пел и Старите звезди. Защитима територия, която, особено с персонала, който пренаселва Пел, е напълно възможно да поддържаме.
— Отново ли ще правим набези? — запита Пори.
По брадичката на Мазиан трепна мускул. Сигни си даде сметка, че сърцето й бие лудо и че дланите й се потят. Бяха на крачка от пълен крах, от това да загубят абсолютно всичко.
— Слушайте! — изсъска Мазиан вече свалил маската. — Слушайте!
Той натисна друг бутон. Чу се глас, далечен, деформиран от записа. Малори го познаваше, чувала бе този чужд акцент, знаеше чий бе.
— Капитан Конрад Мазиан — започваше записът, — аз съм Сигъст Ейръс, втори секретар на Съвета за сигурност на Земята, код на пълномощията „Омар“ трета категория, и представлявам Съвета и Компанията. Прекратете огъня. Прекратете огъня. Водят се преговори за мир. За да се изрази добрата ни воля в тях, прекратете всякакви военни действия и изчакайте по-нататъшни нареждания. Това е заповед на Компанията. Правят се всички възможни усилия да се гарантира сигурността на служителите на Компанията, цивилни и военни, по време на преговорите. Повтарям: Капитан Конрад Мазиан, аз съм Сигъст Ейръс, втори секретар на…
Гласът млъкна внезапно при натискането на бутон. Последва мълчание. Лицата на капитаните бяха изопнати от смущение.
— Войната свърши — промълви Мазиан. — Войната свърши, разбирате ли?
Кръвта на Сигни изстина. На стените около тях се виждаше картата на това, което бяха изгубили, на ситуацията, в която се намираха.