— Компанията най-накрая се реши да стори нещо — каза Мазиан. — Да им предаде всичко. — Той вдигна ръка и посочи екраните с жест, който включваше вселената. — Записах съобщението, което бе предадено от флагманският кораб на Съюза, точно това съобщение. От флагманският кораб на Себ Азов. Разбирате ли ме? Кодът на пълномощията е валиден. Онези представители на Компанията, Малори, които искаха да бъдат транспортирани, това направиха те.
Тя затаи дъх.
— Ако съм ги качила на борда…
— Не би могла да ги спреш, както добре знаеш. Хората от Компанията не взимат самостоятелни решения. Решението вече е било взето другаде, по-рано. Дори да ги бе застреляла на място, пак нямаше да го спреш, само щеше да го забавиш.
— Докато не предприемаме друга тактика — отвърна Сигни. Впери поглед в бледите очи на Мазиан и си припомни всяка дума, която бе разменила с Ейръс, всеки жест, всеки намек. Беше го оставила да си върви, да им причини това.
— Значи все пак са намерили кой да ги откара — продължи Мазиан. — Въпросът е какво споразумение са сключили първо на Пел и какво точно са отстъпили после на Съюза. Съществува също така възможност тези тъй наречени дипломати, водещи преговорите, да не са съвсем с всичкия си. Ако са успели да им промият мозъците, те биха подписали и казали каквото им нареди Съюза, особено като знаят шифрите на Компанията. Може да не съзнават какво друго са издали; шифри, информация, какво и доколко са предали от всичко останало. Не става дума за нашите вътрешни кодове. Не знаем обаче кои от шифрите на Пел са разсекретени, както и всичко, което би позволило на Съюза да пристигне направо тук. Тъкмо заради това ви отзовах. Да, планирахме в продължение на месеци, изоставихме станции, изгубихме кораби и приятели, причинихме ужасни страдания на много хора — и всичко това за нищо. Трябваше да взема спешно решение, флотата е непокътната, както и Пел — разполагаме поне с тях, за добро или за зло. Можехме да победим край Викинг и да се окажем хванати там като в капан, да загубим Пел и единствения ни източник на суровини и запаси с нея. Ето защо се оттеглихме.
Никой не издаде звук, нито помръдна. Изведнъж всичко изглеждаше съвсем разумно.
— Не исках да ви предам това по комканала — рече Мазиан. — Изборът е ваш. Намираме се на Пел, където имаме избор. Ще приемем ли, че това съобщение е било изпратено от представители на Компанията, и то с пълното им съзнание? Без да бъдат принудени? Ще повярваме ли, че Земята все още ни подкрепя? Но… приятели мои, има ли това някакво значение?
— В какъв смисъл дали има значение? — попита Сънг.
— Погледнете картата, приятели мои, разгледайте я отново. Ето, тук има една планета. Пел. Без нея не можем да оцелеем. Какво представлява Земята, ако не именно това? Предоставя ви се избор: да се подчините на нещо, което би могло да е заповед на Компанията, или да се установим тук, да съберем сили и да предприемем действия. „Европа“ ще остане независимо каква е заповедта. Ако останат достатъчно кораби, ще накараме Съюза два пъти да помисли, преди да си покаже носа. Той не разполага с екипажи, които владеят нашия стил на бой. Имаме източник на доставки, имаме ресурси. Вземете сами решение — аз няма да ви спра — тръгнете, или останете и вършете това, което мисля, че можете. Аз съм направил вече своя избор.
— Аз също оставам — обади се Едгър.
— И аз — рече Сигни заедно с утвърдителното измърморване на останалите. Мазиан бавно ги изгледа един по един и кимна.
— Тогава се установяваме тук и първо завземаме станцията. Скоро ще разберем дали ще срещнем сътрудничество или съпротива. И още: не знаем дали всички сме на това мнение. Сънг, искам лично да отлетиш до „Северен полюс“ и „Тибет“ и да им представиш как стоят нещата. Обясни им ги, както намериш за добре. И ако в някой екипаж или сред войниците има голям брой несъгласни, ще ги благословим и ще ги пуснем да си вървят — на някой от търгарските кораби тук. Оставям този въпрос да бъде решен от всеки капитан.
— Няма да има несъгласие — заяви Кеу.
— В случай че има — отвърна Мазиан. — Колкото до станцията, ще влезем в нея и ще разположим навсякъде собствена охрана на ключовите позиции. За половин час може да уведомите подчинените си. Независимо какво ще решат да направят те, няма никакво съмнение, че трябва да държим Пел здраво в ръцете си. Чак тогава ще предприемем каквито и да било действия; или да освободим кораб за тези, които искат да се махнат, или да подготвим отбраната си тук.
— Да вървим ли? — попита Крешов, когато настъпи мълчание.
— Вървете — каза меко Мазиан.
Сигни стана от стола и излезе след Сънг, мина покрай охраната на Мазиан, повика двамата войници, които бяха неин ескорт, и си тръгна, усещайки другите по петите си. Все още изпитваше несигурност. Беше работила за Компанията през целия си живот — беше я проклинала, мразила нейната политика и късогледство, — но изведнъж се почувства гола, когато трябваше да остане извън нея.