— Сигни! — викаха те ликуващи след нея. — Браво, Сигни!
Чувстваха, че отново са живи.
3
Съвет на Пел: първо ниво на синия сектор
— Не! — отсече веднага Анджело. — Не, не се опитвай да ги спреш. Отстъпи! Незабавно изтегли нашите хора!
От управлението на станцията потвърдиха нареждането и се заеха отново с работата си. По екраните в заседателната зала започна да се забелязва изпълнението на новата заповед, докато приглушеният глас на шефа на службата за сигурност докладваше. Анджело се облегна назад на стола си край масата в центъра на заседателната зала, по средата между частично заетите редици и тихото, стъписано мърморене на онези, които бяха съумели да стигнат дотук през безредиците по коридорите. Той подпря брадичката си на ръцете, поставил лакти на масата, и продължи да следи непрекъснато пристигащите сведения, сменящи се бързо на екрана с изгледи от доковете, където се стичаха въоръжени войници. Някои от членовете на Съвета бяха изчакали твърде дълго и сега не можеха да напуснат секциите, в които работеха или бяха заели авариен пост. Деймън и Елена се появиха заедно, търсейки къде да отидат, останали без дъх, и се поколебаха на вратата. Анджело махна на сина си и снаха си да влязат и по негово настояване те използваха привилегията си и седнаха на две от празните места край масата.
— Трябваше да напуснем спешно офиса на дока — спокойно каза Деймън. — Качихме се с асансьора.
Веднага след тях пристигна Джон Лукас с дружина приятели и те се разположиха — хората му по редиците, а той самият на масата в центъра. Двама от рода Джейкъби също успяха да дойдат с разчорлени коси и блестящи от пот лица. Това не беше съвет, а убежище от онова, което ставаше отвън.
На екраните нещата вървяха от зле към по-зле, войниците се бяха насочили към сърцето на станцията, като службата за сигурност се опиташе да се справи с положението от разстояние, превключвайки бързо от една камера към друга с бърза смяна на изображенията.
— Охраната иска да знае дали да заключим вратите на центъра за управление — обади се един съветник, застанал на прага.
— Срещу пушки ли? — Анджело навлажни устните си и бавно поклати глава, като гледаше прескачането на образа от една камера на втора, после на трета.
— Обадете се на Мазиан — каза Дий, един от новодошлите. — Протестирайте срещу това.
— Опитах, сър. Но не получих отговор. Предполагам, че той е с тях.
„Размирици в И-зоната — появи се надпис на един екран. — Трима със сигурност са мъртви, има множество ранени…“
— Сър — включи се обаждане едновременно със съобщението. — Пред вратите на И-зоната са се събрали тълпи, които се опитват се да ги разбият. Да стреляме ли?
— Не отваряйте — нареди Анджело, докато сърцето му биеше все по-лудешката в крак с разпространението на безредиците там, къдато преди бе имало спокойствие. — Не разрешавам да стреляте. Освен ако не разбият вратите. Какво искате, да ги изпуснете ли?
— Не, сър.
— Тогава недейте. — Връзката прекъсна и той избърса лицето си, чувствайки се зле.
— Ще отида там — предложи Деймън, почти станал от мястото си.
— Никъде няма да ходиш! — спря го Анджело. — Не искам да попаднеш в ръцете на военните.
— Сър — чу той обезпокоен глас край себе си, някой, който бе дошъл при него от редиците. — Сър…
Кресич.
— Сър! — настоя Кресич.
— Интеркомът в И-зоната е повреден — докладва службата за сигурност. — Отново са се докопали до него. Но можем да им съобщим нещо. Не могат да са стигнали до високоговорителите на дока.
Анджело погледна Кресич, измъчен, пребледнял мъж, който изглеждаше все по-зле през последните месеци.
— Чувате ли това?
— Страхуват се — обясни Кресич, — че ще напуснете станцията и Флотата ще ги остави в ръцете на Съюза.
— Не знаем какви могат да са намеренията на Флотата, мистър Кресич, но ако тълпата се опита да разбие онези врати и да премине в нашата част на доковете, няма да ни остане никаква друга възможност, освен да стреляме. Предлагам ви да използвате комвръзката с тази секция, когато я възстановят, и ако все още има високоговорител, който да не са счупили, им обяснете това, което казах.
— Знаем, че ние ще сме потърпевшите, каквото и да се случи — отвърна Василий, като устните му трепереха. — Помолихме ви, молехме се отново и отново да ускорите проверките, да ни оформите документите, да изчистите досиетата ни, да го направите по-бързо. Сега е твърде късно, нали?