Войниците прекосиха помещението и натиснаха украсената врата, за да я отворят. Двете й крила се разтвориха встрани и двама войници застанаха като статуи с лица, обърнати към залата, и вдигнати дула на пушките. Съветниците, които се намираха вътре, а техният брой съвсем не изпълваше залата, се изправиха срещу оръжията едновременно с влизането на Мазиан, Малори и останалите. Поведението им изразяваше достойноство, ако не и предизвикателство.
— Капитан Мазиан — рече Анджело Константин, — мога ли да ви предложа да седнете и да обсъдим заедно това, което става, с вас и вашите капитани?
Мазиан остана за миг мълчалив и неподвижен. Сигни стоеше между него и Кеу, Крешов бе застанал от другата му страна, и всички оглеждаха лицата на съветниците. Съветът не бе в пълен състав, липсваха повече от половината му членове.
— Няма да ви отнемем много време — обяви Мазиан.
— Поискахте да дойдем и ето ни тук.
Никой не помръдна — нито да седне, нито да промени положението си.
— Бихме искали да чуем обяснение — каза Константин — за тази… операция.
— Обявявам военно положение — отвърна Мазиан, — което ще продължи, докато се намираме в опасност. И имам въпроси, директни въпроси, мистър Константин. Отнася се до споразуменията, които може да сте сключили с представители на Компанията. Става дума за договори… със Съюза и изтичане на поверителна информация към неговото разузнаване. Това е предателство, мистър Константин.
Кръвта се дръпна от лицата на присъстващите в залата.
— Няма такова договаряне — заяви Константин. — Не сме сключвали никакви подобни споразумения, капитане. Тази станция е неутрална. Тя е на Компанията, но няма да позволим да бъдем въвлечени във военни действия или използвани като база.
— А тази… милиция, която сте разпръснали навсякъде?
— Неутралитетът понякога се нуждае от защита, капитане. Самата капитан Малори ни предупреди, че могат да се появят случайни кораби с бежанци.
— Твърдите, че не знаете нищо за информация, която цивилни представители на Компанията са предали на Съюза. И че не участвате в никакви споразумения, договори или концесии, каквито могат да се сключват с врага?
Настъпи гробно мълчание.
— Не знаем за никакви споразумения. Ако е имало намерение да се сключват, Пел не е била информирана за тях. А ако имахме информация, щяхме да се противопоставим.
— Сега вече знаете — каза Мазиан. — Изтекли са сведения, включително шифри и сигнали, които застрашават сигурността на станцията. Предадени сте на Съюза, господин станционен управител, от самата Компания. Земята ограничава интересите си тук. Вие сте една от жертвите. Ние също. Няма да приемем подобно положение. Другите станции бяха загубени, оставени на Съюза. Сега тук е границата. Пел ни е нужна, със силите, с които разполагаме, можем да я задържим. Разбирате ли ме?
— Може да разчитате на пълно сътрудничество от наша страна — заяви Константин.
— Достъп до записите ви. Трябва да се открие всеки проблем, свързан със сигурността, и да се постави под контрол.
Погледът на Константин се премести върху Сигни и после отново към Мазиан.
— Спазвахме всички ваши процедури, с които капитан Малори ни запозна. И то много внимателно.
— Не трябва да има секция от станцията, запис, оборудване, апартамент, ако се наложи, до които хората ми да нямат начаса достъп. Бих предпочел да изтегля повечето от войниците си и да оставя като отговорници ваши хора. Условието е да сме наясно по следния въпрос: ако възникнат проблеми, свързани със сигурността, например изтичане на информация, ако някой кораб напусне внезапно определената му орбита или се наруши редът където и да е било, ще действаме, както ние намерим за добре, а това не изключва и да стреляме. Ясно ли е?
— Да — отговори Анджело, — отлично го разбираме.
— Хората ми ще идват и ще си отиват, когато пожелаят, мистър Константин, ще стрелят, ако сметнат, че е необходимо. Ако се налага да използваме оръжие, за да си разчистим пътя, всеки мъж и всяка жена от флотата ще го стори. Надявам се, че няма да се случи и вашата собствена служба за сигурност ще се погрижи да е така. Или вашите хора, но с наша помощ. Просто ми кажете как предпочитате.
Константин бе стиснал зъби.
— И двете страни сме наясно, капитан Мазиан. Разбираме задължението ви да защитавате силите си, както и да защитите тази станция. Ние ще ви сътрудничим и очакваме същото от ваша страна. Така че когато изпратя съобщение, то ще бъде прието.
— Естествено — отвърна с готовност Мазиан. Огледа се, после тръгна към вратата, а Сигни и останалите капитани продължаваха да стоят изправени пред Съвета. — Капитан Кеу — рече той, — може да продължите да обсъждате нужните въпроси със Съвета. Капитан Малори, поемете центъра за управление. Капитан Крешов, проверете всички записи и процедури на службата за сигурност.