— Ще трябва да влезем там — промърмори Сигни. Повдигна й се при тази мисъл.
Дей придвижваше бежанците един по един, насочвайки ги под дулата на пушките към оградена със завеса площадка, където да бъдат съблечени, претърсени, почистени и пратени към регистрационните или към медицинските бюра. Нямаха багаж, нито каквито и да са валидни документи.
— Имаме нужда от полицейски екип, оборудван за работа в заразена област — каза Малори на младия Константин. — И носилки. Пригответе зона за труповете. Ще трябва да изхвърлим мъртвите в космоса, нямаме друга възможност. Идентифицирайте ги, колкото се може по-добре — отпечатъци на пръсти, снимки и всичко останало. Всеки труп, излязъл неидентифициран оттук, представлява бъдеща опасност за сигурността ви.
На Константин изглежда му се повръщаше. Това бе напълно нормално. Някои от нейните войници изпитваха същото. Тя се опитваше да не обръща внимание на собствения си стомах.
Още няколко оцелели се бяха довлекли до отвора на ръкава, съвсем изнемощели, почти неспособни да се спуснат надолу по рампата.
„Лила“ се канеше да влезе в док, приближаването й бе започнало заради паниката сред екипажа му, пренебрегнал нарежданията и заплахите на ездачите. Малори чу съобщението на Граф и включи собствения си микрофон.
— Задръжте ги. Отсечете им крило, ако се наложи. Тук имаме предостатъчно работа за момента. Донесете ми скафандър.
Намериха още седемдесет и осем живи сред разлагащите се мъртъвци. Останалото подлежеше на изчистване и вече не представляваше заплаха. Сигни мина през обеззаразяване, съблече скафандъра, седна на голия док и се опита да потисне бунтуващия се стомах. Един циви избра неподходящ момент да й предложи сандвич. Тя го отблъсна, взе от местния билков чай и възстанови равномерното си дишане едва когато регистрираха последните от оцелелите на „Хансфорд“. Сега платформата смърдеше на антисептични препарати.
Килим от тела в коридорите, кръв, мъртви. Аварийните херметични врати на „Хансфорд“ се бяха затворили по време на пожар. Някои от загиналите бяха срязани на две. Някои от оцелелите бяха със счупени кости, стъпкани в паниката. Урина. Бълвоч. Кръв. Разлагане. Накрая на оцелелите на „Хансфорд“ не им бе останало нищо друго, освен аварийния кислород, а той навярно е бил причина за убийства. Повечето от живите се бяха озовали затворени по места, където въздухът се бе запазил по-незамърсен от лошо проветрените складови помещения, в които бяха натъпкани по-голямата част от бежанците.
— Съобщение от кмета на станцията — каза комофицерът в ухото й, — искат капитанът да се яви възможно най-бързо в станционната управа.
— Не — отвърна тя кратко.
Изнасяха мъртвите от „Хансфорд“; това напомняше донякъде религиозна служба, изпълнявана като на конвейер — отдаване на известна почит към мъртвите, преди да бъдат изхвърлени в космоса. Хванати в гравитационния кладенец на Тамдолу, в крайна сметка те щяха да се насочат към планетата. Запита се дали телата изгаряха при падането си — навярно така ставаше. Не бе имала много работа с планети. Не бе сигурна, че някой някога си е направил труда да го установи.
Хората от „Лила“ бяха възбудени в по-умерени граници. Отначало се натискаха и блъскаха, но спряха, щом видяха изправените срещу тях въоръжени войници. Константин се намеси с полезни напътствия, като чрез преносим високоговорител се обърна към ужасените цивита на езика на станцистите и им представи със станционистска логика опасността от нарушаване на крехкото равновесие — този вид възпитаващи и сплашващи разкази, които трябваше да са слушали през целия си затворен живот. Сигни отново се изправи на крака по време на обръщението му, продължаваше да държи чашката с кафе и наблюдаваше вече със спокоен стомах как препоръчаните от нея процедури започнаха да действат ефикасно: тези с документи — към едно бюро; онези, които нямаха — към друго, където да се снимат и идентифицират с декларация. Красивият младеж от Правния отдел се оказа полезен с авторитетния си глас, когато ставаше дума за оспорвани документи или объркани служители на станцията.
— „Грифин“ се приближава за влизане в док — осведоми я гласът на Граф. — От станцията ни съобщават, че искат обратно петстотин единици от конфискуваните жилищни помещения заради многото мъртви на „Хансфорд“.
— Няма да го бъде — отсече тя спокойно. — Моите почитания към станционната управа, но това е изключено. Какво е положението на „Грифин“?
— Паника. Предупредихме ги.
— Колко други са в криза?
— Навсякъде е напрегнато. Не може да им се вярва. На „Морийн“ има един мъртъв, инфаркт, друг е болен. Ще го пусна след „Грифин“. Кметът на станцията пита ще можете ли да присъствате на среща след час. Доколкото разбрах, момчетата от Компанията поставят искания за достъп до тази зона.