Корабът се спусна с рев, настани се на площадката за кацане и я зае цялата. Спрели на склона, Емилио и Милико запушиха ушите си и извърнаха лица от разнасящия прах и пепел вятър, докато бяха изключени двигателите. Корабът стоеше там, в зората на деня, чужд и грозен, олицетворяващ войната. Люкът се отвори, спусна челюст към повърхността и по нея слязоха войници в защитни брони, за да нагазят с ботушите си почвата на тази планета. През това време младият Константин, жена му и хората около тях бяха образували собствена редица, лишена от брони и оръжия. Войниците застанаха готови за бой с вдигнати пушки. По рампата на светло излезе офицер с тъмна кожа, който носеше само маска без шлем.
— Това е Пори — прошепна Милико. — Този трябва да е самият Пори.
Емилио усети тежестта на отговорността, че трябва да слезе там долу, в подножието на хълма, и да посрещне заплахата, и пусна ръката на Милико. Но тя не пусна неговата. Спуснаха се надолу по склона заедно, за да се изправят лице в лице срещу легендарния капитан. Спряха на достатъчно разстояние, от което да говорят, като сега чувстваха доста по-силно близостта на пушките.
— Кой е шеф на тази база? — попита Пори.
— Емилио Константин и Милико Дий, капитане.
— Стоящите пред мен ли?
— Да, капитане.
— Тогава приемете заповед за въвеждане на военно положение. Всички запаси на тази база се конфискуват. Всички цивилни ръководители, от страна както на хората, така и на местните, се освобождават временно от длъжност. Незабавно трябва да ми предадете всички регистри на наличното оборудване, на персонала и на запасите.
Емилио направи ироничен жест с ръка, предлагайки куполите, изпразнените куполи. Пори нямаше да се зарадва, помисли си той. Някои от водените на ръка счетоводни книги също бяха изчезнали. Страхуваше се — за себе си, за Милико, за мъжете и жените в тази база и в останалите, и не на последно място за всичките хайза, които никога не бяха виждали война.
— Ще останете на планетата — каза Пори, — за да ни помагате във всичко, което е необходимо.
Емилио се усмихна насила и стисна ръката на Милико. Това бе равносилно на арестуване, не можеше да означава нищо друго. Съобщението на баща му, което го събуди от съня, му бе дало време. Около него стояха работници, които никога не бяха се съгласявали да бъдат поставени в такова положение, които доброволно бяха дошли да вършат тази работа. Той разчиташе на мълчанието им по-малко, отколкото на бързината на хайза. Възможно бе военните да му наложат дори още по-големи ограничения. Помисли си за семейството си на станцията, за вероятността Пел да бъде евакуирана и хората на Мазиан да съсипят умишлено самата планета Тамдолу при изтеглянето си, да унищожат всичко, което не искат да попадне в ръцете на Съюза, и да вземат всички здрави мъже и жени във Флотата. Щяха да пъхнат оръжие в ръцете на хайза, ако това щеше да означава още бойци, които да хвърлят срещу Съюза.
— Ще обсъдим въпроса, капитане — отвърна Емилио.
— Всички оръжия да се предадат на войниците ми. Ще бъдете претърсени до последния човек.
— Предлагам да обсъдим въпроса, капитане.
— Вкарайте ги вътре — направи рязък жест Пори.
Войниците се приближиха към тях. Милико стисна ръката му. Той я поведе сам и двамата пристъпиха доброволно напред, оставиха се да ги претърсят и да ги качат по рампата в бляскавата вътрешност на кораба, където ги чакаше Пори.
Емилио спря в горния край на рампата и Милико застана до него.
— Ние носим отговорността за тази база — рече той. — Не искам този въпрос да става публично достояние. Просто тихо и кротко ще изпълня всички разумни искания от ваша страна.
— Заплашвате ли ни, мистър Константин?
— Само ви давам мнението си, сър. Кажете ни какво искате. Аз познавам тази планета. Да се подчини на военен режим една функционираща система ще отнеме доста ценно време, докато се въведат новите порядки, а в някои случаи подобна намеса може да се окаже разрушителна.
Емилио погледна Пори в очите, обградени от белези, и прочете в тях, че той не бе човек, който обичаше да го предизвикват. Който можеше да е много опасен за всеки.
— Офицерите ми ще отидат с вас — каза Пори, — за да вземат регистрите.
ГЛАВА ПЕТА
1
Пел: второ ниво на белия сектор: 17:00 ч
В помещението влязоха полицаи, няколко спокойни мъже, които застанаха до вратата и заговориха с надзирателя. Джош ги видя изпод веждите си и продължи да държи главата си наведена, докато пръстите му не пропуснаха нито едно завъртане на детайла, който разглобяваше. Младото момиче до него веднага спря да работи и го сръга силно в ребрата.