— Ако обичате, обадете се на Деймън Константин — помоли ги той. — Или на Елена Куен. Или на някого от техните офиси. Знам номерата.
През повечето време по пътя мълчаха.
— Ще го докладваме по етапен ред — каза накрая един от полицаите, без да го погледне.
Асансьорът спря на първо ниво на червения сектор. В зоната за сигурност. Тали излезе, застанал между тях, мина през прозрачната преградна стена и се приближи до бюрото на входа. Вътре също се разхождаха войници, с брони и с оръжия, а това предизвика вълна на паника у него, защото се бе надявал, че поне на това място ще се намира под властта на станцията.
— Моля ви — обърна се към хората зад бюрото, докато го регистрираха. Познаваше младия офицер, който бе дежурен, още от времето, когато го бяха държали тук като затворник. Спомняше си го. Наведе се напред към него и като снижи гласу промълви отчаяно: — Моля ви, обадете се на някой Константин. Кажете му, че съм тук.
И този път не получи отговор, само неловко отместване на погледа от него. Всички станционисти се страхуваха, изпитваха ужас от въоръжените войници. Униформени мъже го издърпаха от бюрото и го поведоха по коридора към килиите на ареста, тикнаха го в една, гола, бяла, обзаведена само със санитарен възел и бял нар, подаващ се от стената. Задържаха се, колкото да го претърсят наново, като този път го съблякоха, и го оставиха сред хвърлените на пода дрехи.
Той се облече, после седна на нара, вдигна свитите си крака пред гърдите и подпря глава на коленете си, изтощен от дългата работа и целият скован от страх.
2
Търгарски кораб „Чукът“ в дълбокия космос: 17:00 ч
Виторио Лукас се надигна от мястото си и направи няколко крачки напред по извития под на мърлявия мостик на „Чука“, но се поколеба при трепването на палката в ръцете на съюзара, който постоянно го държеше под око. Нямаше да му позволят да се приближи дотолкова, че някой контролен уред да попадне в обсега на ръцете му. В малкия, силно извит въртящ се цилиндър — тъй като по-голямата част от грозната маса на „Чука“ представляваше търбух в безтегловност, разположен отзад — имаше очертана линия върху плочките на пода, маркирана с лента, която определяше границите на неговия затвор. Още не бе разбрал какво ще се случи, ако я престъпи, без да е извикан, нямаше и намерение да пробва. Позволяваха му да се разхожда из по-голямата част от коридорите на цилиндъра, можеше да отиде в квартирите на екипажа, където спеше, в дребната главна зала и донякъде в командната кабина — дотук. От това място можеше да наблюдава един от екраните и да види сканера през рамото на обслужващия го оператор. Задържа се тук, загледан в центъра за управление на кораба, в гърбовете на мъже и жени, облечени като търгари, но които не бяха такива, докато стомахът му продължаваше да го свива от седативите, а нервите му бяха опънати след скока. Беше прекарал по-голямата част от деня в повръщане на всичко, което можеше да изкара.
Капитанът бе застанал прав и наблюдаваше екраните и го извика, като го зърна. Виторио се поколеба, но при втория знак пристъпи напред в забранената командна зона, поглеждайки все пак назад към мъжа с палката. Остави капитана да сложи приятелски ръка на рамото му и погледна сканера по-отблизо. Капитанът имаше преуспяващ вид — можеше да е бил бизнесмен на Пел — и подканваше екипажа си, вместо да кряска заповеди. Всички се отнасяха много добре към Виторио, дори с учтивост. Това, което го ужасяваше, бе положението, в което се намираше, и възможните последствия от него. Страхливец, би казал баща му с презрение. И беше прав. Младият Лукас наистина бе такъв. Нито това място тук, нито компанията наоколо не бяха подходящи за него.
— Съвсем скоро ще се върнем обратно — каза мъжът. Името му беше Блас, Ейб Блас. — Не скочихме надалеч, само толкова, колкото да се махнем от пътя на Мазиан. Успокойте се, мистър Лукас. Стомахът ви сега по-добре ли е?
Той не отговори. Споменаването на неговото неразположение предизвика ново свиване на стомаха.
— Няма никакви проблеми — каза му меко капитанът, все още държейки ръката си върху неговото рамо. — Абсолютно никакви, мистър Лукас. Пристигането на Мазиан не ни обезпокои.
Виторио го изгледа.
— Ами какво ще стане, ако Флотата ни забележи, когато се появим отново?
— Винаги можем да скочим — отвърна Блас. — „Лебедово око“ няма да е напуснал поста си. А Илайко няма да проговори, тя си знае интереса. Просто се отпуснете и починете, мистър Лукас. Изглежда все още изпитвате някакви съмнения в нас.