Един оператор се изправи в далечния край на залата и погледна през рамо, сякаш за да се увери, че нито едно от дулата не се бе отместило, после бавно и внимателно дойде до младия Константин, сякаш пътят му бе миниран. Подаде му напечатано съобщение и веднага се върна на мястото си. Деймън задържа в ръката си листа хартия, без да го прочете, като си даваше сметка за любопитството на Малори. Тя спря да обикаля. Нямаше как да се скрие от вниманието й, така че разгърна бележката и я прочете.
СП-СС/ПАКПАКОНСТАНТ ИНДЕЙМЪН/ПЪЛН1-1-1-1-1/1030/4/10/52/2136СВ/0936А/НАЧАЛО/ДОКУМЕНТИ НА ТАЛИ КОНФИСКУВАНИ И ТАЛИ АРЕСТУВАН ПО ЗАПОВЕД НА ФЛОТАТА/ДАДЕН ИЗБОР НА СЛУЖБА СИГ МЕСТЕН АРЕСТ ИЛИ ВОЕННА НАМЕСА/ТАЛИ ЗАДЪРЖАН АРЕСТ/ИСКАНЕ НА ТАЛИ ИЗПРАТИ СЪОБЩЕНИЕ ДО СЕМЕЙСТВО КОНСТАНТИН/ИЗПЪЛНЕНО ТУК/ЧАКА РАЗПОРЕЖДАНЕ/ЧАКА ИЗЯСНЯВАНЕ ПОЗИЦИЯ/САУНДЪРСЧЕР1СЛУСИГ/КРАЙКРАЙКРАЙ.
Вдигна поглед, пулсът му се ускори, разкъсван между успокоението, че не е нещо по-лошо, и тревогата за това, което бе станало. Малори гледаше право в него, а на лицето й бе изписано любопитство, предизвикателна проява на интерес. Приближи се до Деймън. Той се поколеба дали да не се измъкне с някоя лъжа, като се надяваше, че тя няма да настоява да прочете съобщението и няма да направи от това голям въпрос. Но прецени какво знаеше за нея и реши другояче.
— Мой приятел е изпаднал в беда — каза той. — Трябва да изляза и да отида да го видя.
— Неприятности с нас ли?
Отново се подвоуми дали да не излъже.
— Нещо такова.
Сигни протегна ръка. Деймън не й даде бележката.
— Навярно мога да помогна. — Очите й бяха студени и тя продължаваше да държи ръката протегната с дланта нагоре. — Да предположим ли — рече тя, като не получи отговор, — че това е нещо, злепоставящо станцията. Или трябва да направим други предположения?
Той й подаде листа хартия, докато все още имаше някакъв избор. Малори го сканира с поглед, за момент на лицето й се изписа учудване, после изражението й постепенно се промени.
— Тали — рече. — Джош Тали ли?
Деймън кимна и тя сви устни.
— Приятел на семейство Константин. Как се променят времената.
— Той мина Пренастройка.
Очите й трепнаха.
— По негово собствено искане — каза Деймън. — Какво друго му оставаше след Ръсел?
Тя не преставаше да го гледа право в очите и на него му се прииска да може да извърне поглед нанякъде другаде, да се намира някъде другаде. Пренастройката изваждаше наяве неща. Обвързваше Пел и тази жена с интимност, каквато той не желаеше, каквато съвсем очевидно и тя не желаеше — всичко бе в записите на станцията.
— Как е той? — попита Сигни.
Дори въпросът й му се стори ужасно грозен и Деймън просто продължи да я гледа.
— Приятелство — поде тя. — Приятелство между такива противоположни полюси. Или е настойничество? Той е поискал Пренастройка и вие сте го подложили на нея. Завършили сте това, което е било започнато на Ръсел… Усещам засегната чувствителност, така ли е?
— Тази станция не е Ръсел.
Появи се усмивка, но очите издаваха, че е фалшива.
— Какъв прекрасен свят, мистър Константин, на който все още има такова насилие над личността. И където съществува И-зона — на същата станция. И двете просто в непосредствена близост помежду им, ръководени от вашата служба. Или самата И-зона е може би израз на неуместно състрадание. Подозирам, че сигурно сте създали онзи ад с половинчати мерки. Като проява на вашата чувствителност. Обект на вашето лично престъпление ли е този съюзар? Вашия компромис с морала? Или ваше отношение към войната, мистър Константин?
— Искам той да бъде освободен. Искам да му бъдат върнати документите. Той няма повече никакво отношение към политиката.
Никой не разговаряше с Малори по този начин. Абсолютно никой. След продължително мълчание тя откъсна поглед от очите му — знак, че го освобождава, — и кимна леко.