— Всичко е наред — успокои ги той. — В безопасност сте, сега сте в безопасност. Ще ви измъкна оттук.
— Страхува, Константин-мъж. — Женската погали партньора си по рамото и премести погледа си от единия върху другия, отправяйки към човека кръглите си, помръкнали очи. — Всички крият няма намира път.
— Не те разбирам.
— Още, много, още ние, ужасно гладни, ужасно страх. Моля помогни ние!
— Извикай ги.
Тя докосна мъжкаря с красноречив жест на загрижеността й. Той й избъбри нещо, побутна я, после тя протегна ръка и докосна Деймън.
— Ще чакам — увери я той. — Ще стоя тук. Няма опасност.
— Обичам те — каза тя на един дъх, после заситни обратно надолу с припляскване на ходилата по метала и потъна веднага в мрака.
След известно време долетяха писъци и трели, разнесли се някъде далеч под тях, и ехото ги усили многократно. Добавиха се гласове от други места, мъжки и женски, ниски и високи, докато в тъмното и дълбокото настана истинска лудница. Внезапно край Деймън избухна рев — мъжкарят викна нещо надолу.
После в тишината, която бе настъпила, се чу отекването на стъпки върху метал долу в дълбините, викове, чието остро ехо се разнасяше от време на време, надигаха се стонове, от които на човек му се изправяше косата. Женската се върна на бегом, за да погали партньора си по рамото и да докосне ръцете на Деймън.
— Аз Сатина аз нарича. Направи той здрав, Константин-мъж.
— Трябва да преминавате през шлюза само по няколко наведнъж, разбираш ли, пазете се от шлюза.
— Знам шлюз — каза тя. — Аз внимателна. Върви, върви, аз доведе тях.
После отново забърза надолу. Деймън прегърна мъжкаря през раменете и го вкара в шлюза, постави маската на лицето му вместо него, защото тамдолецът бе замаян от ужас и ръмжеше от болка, но не направи никакъв опит да хапе или да удари. Отсрещната врата се отвори, за да ги изложи на блясъка на светлината и на въоръжените мъже. Тамдолецът подскочи, хванат в обръча на ръката му, изръмжа и плюна, но се укроти под успокояващото притискане на Деймън. Елена беше там, промъкна се между войниците и протегна напред ръце, за да помогне.
— Изтеглете назад войниците! — кресна Деймън, без да може, заслепен от светлината, да различи Ванърс. — Махнете се от пътя! И престанете да размахвате пушки срещу тях!
Накара тамдолеца да седне на пода, подпрян на стената, а Елена извика лекаря.
— Разкарайте войниците по-далеч оттук! — каза отново младият Константин. — Оставете ни сами да се оправяме!
Някой даде заповед. За голямо негово успокоение войниците на „Индия“ започнаха да се оттеглят, а тамдолецът седеше кротко и след известно убеждаване протегна пострадалата си ръка, за да може клекналият лекар да я прегледа. Деймън си свали маската, задушавайки се в нея, и стисна ръката на Елена, когато тя също се наведе до него. Въздухът смърдеше на потен, изплашен тамдолец, изпълнен с остра мускусна миризма.
— Казва се Синия зъб — рече докторът, като провери табелката му. Надраска набързо бележките си и започна внимателно да почиства раната. — Изгаряне и кръвоизлив. Дребни, с изключение на шока.
— Пие — примоли се Синия зъб и посегна към докторската чанта. Лекарят я придърпа към себе си и обеща да му даде вода, когато успеят да намерят.
Шлюзът се отвори и пусна около дузина тамдолци. Деймън се изправи, като прочете страха в техните очи.
— Аз съм Константин — рече им той веднага, защото това име означаваше много за тях.
Посрещна ги с протегнати ръце, позволи на потните и гледащи замаяно тамдолци да го прегърнат, да го притиснат нежно с яките си, покрити с козина ръце. Елена ги прие по същия начин, а след малко от шлюза излезе друга група и скоро те се струпаха толкова, че изпълниха коридора, по-многобройни от войниците, застанали в края му. Тамдолците хвърляха към тях уплашени погледи, но не се разбягаха. Поредно отваряне на шлюза и този път от него излезе също партньорката на Синия зъб, бърборейки угрижено, докато не го откри. Ванърс дойде при тях, не особено уверен сред тази навалица с кафява козина.
— Трябва да ги отведете в някое обезопасено място колкото се може по-бързо — каза той.
— Използвайте интеркома си и ни разчистете пътя по аварийната рампа от четвърто до девето ниво и до доковете — отвърна Деймън, — откъдето могат да влязат в обитаваната от тях зона. Ние ще ги изпратим дотам. Така ще е най-бързо и най-безопасно за всички.
Не изчака мнението на Ванърс по въпроса, а махна с ръка на тамдолците.