Джон смърщи лице, хвърли бегъл поглед към групата на Хейл.
— Имам им по-голямо доверие от вас, ако искате да знаете.
— Вероятно сте си мислил да се отървете от мен — каза Джесад. — И няма да съм изненадан, ако в момента се питате повече как, отколкото дали. Може да си избиете всичко това от главата. Навярно бихте успял.
Такава прямота го притесняваше.
— След като сам повдигате въпроса, предполагам, че имате контрапредложение.
Усмивката не слизаше от лицето на госта.
— Първо: аз не представлявам опасност. Може да решите да преразгледате отношението си. Второ: ни най-малко не съм смутен от пристигането на Мазиан.
— Защо?
— Защото този случай е предвиден.
Джон вдигна чашата до устните си и отпи пареща глътка.
— По какъв начин?
— Когато правите скок, мистър Лукас, за да се озовете в някъде в бездната, има три безопасни начина, по които може да го сторите. Преди всичко, разбира се, не бива да хвърляте твърде голяма маса в скока. Ако се намирате в област, която добре познавате, изключително добре; като използвате гравитационното поле на звезда, за да се изтеглите; или — ако сте особено добър — масата на някоя нулева точка. А в околността на Пел има доста боклуци, знаете ли това? Не много едри, но достатъчно големи.
— За какво говорите?
— За Флотата на Мазиан, мистър Лукас. Мислите ли, че Мазиан е струпал на едно място корабите си за пръв път от десетилетия насам, без да има особена причина за това? Единственото, което им е останало, е Пел. И Съюзарската флота е също там навън, като просто ме изпратиха напред, знаейки, къде ще се появи Мазиан.
Хейл и хората му се бяха събрали, седнали на дивана и върху облегалката му. Джон мислено си представи положението — Пел, превърната в бойно поле, най-лошата от всички възможности.
— А какво ще стане с нас, ако се види, че няма начин да се отпъди Мазиан?
— Мазиан може да бъде прогонен. А когато това стане, той ще се окаже без нито една база. Тогава ще е свършено с него и ще настъпи мир, мистър Лукас, с всичките изгоди, който той ще донесе. Ето защо съм тук.
— Слушам.
— Трябва да се отстранят ръководни кадри. Родът Константин трябва да бъде отстранен. Вие трябва да заемете техните места. Ще имате ли нужната смелост за това, мистър Лукас, независимо от взаимоотношенията ви? Доколкото разбирам, в случая е замесена роднинска връзка, между вас и съпругата на Анджело Константин…
Джон стисна устни, изтръпвайки, както винаги, при мисълта за Алисия, за състоянието, в което тя се намираше сега. Не можеше да го приеме. Никога не бе успял да се примири с положението. Нейното не беше живот — зависимостта й от онези машини. Не беше живот. Избърса лицето си.
— Сестра ми и аз не си говорим. Не сме го правили от години. Тя е инвалид, Дейин трябва да ви го е казал.
— Знам това. Говоря за нейния съпруг, за синовете й. Ще ви стиска ли да го направите, мистър Лукас?
— Да, ако планът ви е разумен.
— На тази станция има един мъж на име Кресич.
Той пое бавно въздух, като продължаваше да държи чашата в ръката си, подпряна на облегалката на креслото.
— Василий Кресич, съветникът, избран от И-зоната. Откъде го познавате?
— Дейин Джейкъби ни каза как се казва, представи го като съветника от тази зона. Освен това имаме досиета. Този човек — Кресич, идва от И-зоната, за да присъства на съвещанията на Съвета. Означава ли туй, че има пропуск, който му позволява да излезе от нея, или го познават по физиономия, един вид очна ставка?
— И двете. И-зоната се охранява.
— Тези, които извършват проверката, могат ли да се подкупят?
— За определени работи — да. Но станционистите, мистър Който-и-да-сте, изпитват естествено нежеление да извършат нещо във вреда на станцията, на която живеят. Един пазач може да внесе опиати и алкохол в И-зоната, но да пусне човек… Съзнанието му в случая с пиенето и неговият инстинкт за самосъхранение са две различни неща.
— Тогава всякаква наша среща с него ще трябва да е кратка, нали?
— Няма да е тук.
— Туй зависи от вас. Навярно като му дадете на заем лична карта и други документи. Убеден съм, че все нещо може да се организира от многобройните ви верни служители. Например някоя квартира близо до И-зоната…
— За каква среща говорите? И какво очаквате от Кресич? Той е толкова безхарактерен.
— С колко служители разполагате всичко на всичко — попита Джесад, — които са толкова надеждни и на които може да имате доверие, като на тези мъже тук? Хора, които биха могли да поемат риск, които са способни да убият? Тъкмо такива ни трябват.
Останал без дъх, Джон погледна към Брай Хейл, после отново към госта.