— Накара ни да те гоним по целия пръстен на станцията — рече Деймън. — Не знам как така се измъкна покрай нас, но успя.
— Поисках да ме отведат.
Каквото и да бе искал да каже, Константин го преглътна. Елена дойде и седна на дивана срещу Джош.
— Какво смяташе да направиш? — попита Деймън с равен глас.
— Не биваше да допусна да се забъркате в това. Не исках да бъдете замесени.
— Значи избяга от нас?
Той вдигна рамене.
— Джош, наистина ли имаше намерение да я убиеш?
— В крайна сметка. Някога. Някъде.
Не знаеха какво да кажат. Накрая Константин поклати глава и измести поглед встрани, а Елена се приближи, застана зад стола на Тали и сложи леко ръка върху рамотото му.
— Нищо не излезе — рече след малко Джош, като се запъваше. — Всичко, което можеше, се обърка. Опасявам се, че тя сега си мисли, че вие сте ме изпратили. Съжалявам. Наистина съжалявам.
Ръката на Елена поглади косата му, после се върна пак на рамото. Деймън просто го гледаше така, сякаш пред него стоеше някой, когото никога по-рано не бе виждал.
— Да не си си помислил — каза той — да правиш това втори път.
— Не желаех вие двамата да пострадате. Не исках да ме приютявате при вас. Помислете си само как изглежда това в техните очи — вие и аз.
— Нима мислиш, че Мазиан е поел изведнъж управлението на тази станция? И нима смяташ, че един капитан от Флотата ще развали взаимоотношениета си с рода Константин, чието сътрудничество е необходимо на Мазиан, и то заради персонална вражда?
Джош размисли върху това. Изглеждаше правдоподобно тъкмо по начин, по който на него му се искаше, и затова той се съмняваше.
— Тя няма да го направи — заяви Деймън. — Така че забрави за случая. В този апартамент няма да влезе никакъв войник, може да си сигурен в това. Просто не им давай основания да ти сторят нещо. А ти за малко да им предоставиш нужното извинение. Разбираш ли го? Най-лошото нещо, което можеш да направиш, е да им дадеш за какво да се хванат. Джош, ти бе освободен от ареста именно по заповед на Малори. Аз я помолих за това. Преди малко тя те пусна втори път, от доброжелателство. Не разчитай, че ще има трети.
Той кимна потресен.
— Ял ли си днес?
Замисли се, объркан, после си спомни сандвича, реши, че част от неразположението му се дължеше на липсата на храна.
— Изпуснах вечерята — отговори Тали.
— Ще ти намеря някакви мои дрехи, които биха ти станали. Измий се, отпусни се. Утре сутринта ще минем през квартирата ти и ще вземем всичко, което ти трябва.
— Колко време ще остана тук? — попита той, като местеше поглед ту върху Елена, ту върху Константин. Апартаментът бе малък и той си даваше сметка за неудобството. — Не мога да се пренеса при вас.
— Ще останеш тук, докато положението стане безопасно — каза Деймън. — Ако се наложи да уредим още нещо, ще го сторим. Междувременно ще обявя, че правя някаква проверка на документите ти или каквото и да е друго извинение, което успея да скалъпя, за да обясня присъствието ти в офиса ми през следващите няколко дни.
— Няма ли да се върна в работилницата?
— Едва след като случаят приключи. Дотогава няма да позволим да ни се изплъзнеш от погледа. Ще им дадем да разберат, че ще е нужно да стане нещо наистина изключително, за да се докоснат до теб. Ще уведомя също и баща ми за положението, така че никой нито от моя, нито от неговия офис да не се поддаде на изненадващо действие. Само, моля те, недей да предизвикваш нищо.
— Няма — обеща той.
Деймън кимна в посока на коридора навън, после се изправи. Тали също стана и го последва, докато Константин избра и измъкна купчина дрехи от шкафа до вратата на банята. Влезе в банята, изкъпа се и се почувства по-добре, отърсен от спомена за килията в ареста. Загърна се в мекия халат, който Деймън му бе заел, и като излезе, усети уханието на притовената вечеря.
Ядоха, сгъчкани около масата, разказаха си какво бе станало в различните секции, за които всеки от тях отговаряше. Джош най-сетне можеше да говори без притеснение, сега, когато бе попаднал в кошмар, но вече не бе сам в него.
Избра си единия ъгъл в кухнята, направи си дюшек на пода от учудващото количество одеала и спално бельо, с които Елена го затрупа. „Утре ще ти вземем походно легло — обеща му тя. — Или поне хамак.“ Настани се, чу, че те също си лягаха във всекидневната, и се почувства в безопасност, най-накрая повярва в това, което му бе казал Деймън — че се намира в убежище, където дори Флотата на Мазиан не можеше да проникне.
ГЛАВА ОСМА
Тамдолу: планетна сонда на „Африка“ край основната база: 24:00 ч станд.вр., 12:00 ч алт.вр., местно пладне