— Тя беше заспала — отвърна той, преглътна, продължи да върви, като с всяка измината крачка се опитваше да пропъди от съзнанието си онзи апартамент и бялата стая в него. Спомняше си дете, момиче, друг образ. Нека останеше така в мислите му.
ГЛАВА ДЕСЕТА
1
Пел: зала на Съвета — първо ниво на синия сектор: 6.10.52 г., 14:00 ч
Съветът привърши рано работата си, като гласува всички мерки, които му бяха предложени да приеме, докато Кеу от „Индия“ седеше като мрачен свидетел на това, което говореха, и на това, което правеха, и каменното му присъствие хвърляше сянка върху дискусиите. На третия ден от кризата Мазиан представи исканията си и получи каквото му трябваше.
Кресич събра бележките си и слезе от най-горната редица до разположения ниско център на залата, до креслата около заседателната маса, забави се там, устоявайки на потока хора, тръгнали да излизат, загледан нервно в Анджело Константин, който обсъждаше нещо с Нгуен, Ландграф и още неколцина представители. Кеу продължаваше да седи на масата и да слуша, а бронзовото му лице приличаше на маска. Беше го страх от Кеу, страхуваше се да повдигне въпроса си пред него.
Но въпреки това пристъпи, упорито опитвайки се да се приближи колкото се може до предния край на масата, да стигне кръга от приближени около Константин. Знаеше, че ще е нежелан там, като представител на И-зоната, напомнящ им за проблеми, които никой нямаше време да разреши. Изчака, докато Константин свърши разговора си с другите, загледан в него толкова настойчиво, че Анджело не можеше да не си дава сметка, че Кресич искаше да привлече вниманието му.
Накрая Константин го забеляза, задържа се за момент, преценявайки дали да се откаже от очевидното си намерение да си тръгне заедно с Кеу, който вече се изправил.
— Сър — рече Кресич, — мистър Константин! — Той извади от папката си с документи един лист, който бе приготвил, и го подаде на Анджело. — Възможностите ми са ограничени, мистър Константин, там, където живея, нямам достъп до компютри и принтери. Сигурно го знаете. Положението там… — Овлажни устните си, като видя, че Анджело свъси вежди. — Снощи офисът ми бе почти превзет от тълпата. Моля ви, сър. Мога ли да уверя избирателите си, че назначенията на Тамдолу ще продължат?
— Преговаряме за това, мистър Кресич. Станцията прави всички усилия, за да приведе процедурите отново в нормален ред. Но програмите се обсъждат. Политиката и насоките се преразглеждат.
— Това е единствената ни надежда — Василий избягваше погледа на Кеу, държеше очите си заковани върху Константин. — Ако не е Тамдолу… нямаме друга перспектива. Хората ни са готови да слязат на планетата. Да отидат във Флотата. Където и да е, стига някой да ги вземе. Само трябва да се приемат молбите им. Трябва да видят, че има надежда да се измъкнат оттук. Моля ви, сър.
— Какво представлява това? — попита Анджело, като повдигна нагоре листа.
— Законопроект, но не разполагах с необходимата техника, за да го раздам на Съвета за обсъждане. Надявах се, че вашите служители…
— Засягащ молбите.
— Да, сър, именно.
— Програмата ще продължи — намеси се сурово Кеу — да се обсъжда.
— Ще направим, каквото е по силите ни — рече Константин, като прибра документа към останалите, които държеше. — Не мога да повдигна този въпрос пред Съвета, мистър Кресич. Сигурно ме разбирате. Не преди засяганите от него основни проблеми да бъдат решени на друго ниво. Ще трябва да задържа законопроекта ви и съвсем сериозно ви моля да не повдигате въпроса утре, въпреки че можете, естествено, да го сторите. Има вероятност публичното разискване да навреди на преговорите. Вие сте човек с опит в управленската практика, така че сте наясно. Но любезно бих склонил, ако можем да отложим обсъждането за някое заседание по-нататък, да наредя, разбира се, на помощниците си да размножат този или други законопроекти. Надявам се, че ми влизате в положението, сър.
— Да, сър — отвърна той със свито сърце. — Благодаря ви.
Отмести поглед встрани. Хранил бе надежда, макар и малка. Надявал се бе, че ще има възможност да апелира пред станционния съвет за помощ, сигурност, защита. Не желаеше да бъде защитаван по начина, организиран от Кеу. Не смееше да поиска. Бяха видели милосърдието на Флотата, в лицето на хора като Малори, Сънг и Крешов. Щяха да дойдат войници, като начало щяха да разпердушинят групата на Коледи, да го лишат от неговата сигурност, от единствената защита, с която разполагаше.