— Говорете по същество.
— Вашите избиратели се намират в критично положение, бавят им документи. А когато военните вземат по-строги мерки за сигурност, което неминуемо ще направят под управлението на Мазиан, се питам, мистър Кресич, какви ли действия биха могли да се предприемат. Всички вие сте се противопоставяли на Съюза по един или друг начин, разбира се, някои от истинска неприязън, други от собствен интерес, трети — заради удобството. А вие, вие от кои бяхте?
— Откъде получавате информация?
— От официални източници. Знам доста неща за вас, които вие досега не сте споменали тук и ги няма в местните компютри. Извърших известни проучвания. За да ви кажа направо, видях жена ви и сина ви, мистър Кресич. Това интересува ли ви?
Василий кимна, не беше в състояние да направи нищо повече друго, освен да кимне. Облегна се на гърба на креслото, като се опитваше да си поеме дъх.
— Добре са. Намират се на една станция и аз знам името й — именно там ги видях. Или може би вече са преместени. Съюзът си даде сметка за тяхната висока стойност, като знаеше името на човека, който представлява такъв огромен брой хора на Пел. Открихме ги, като ги потърсихме в компютъра, и повече няма да ги изгубим. Бихте ли искали да ги видите отново, мистър Кресич?
— Какво искате от мен?
— Немного от вашето време. Малка подготовка за бъдещето. Можете да защите себе си, семейството си, избирателите си, които са парии под властта на Мазиан. Каква помощ би могъл да ви окаже Мазиан, за да намерите семейството си? Или как би могъл той да ви отведе при тях? А навярно има и други разделени роднини и близки, които сега могат да поправят своето прибързано решение, решение, наложено им да го вземат от Мазиан, които биха могли да разберат, че единственото, представляващо интерес за хората от Задпредела, е самият Задпредел.
— Вие сте Съюзар — каза Василий, за да изключи всякакво съмнение.
— Аз съм човек от Задпредела, мистър Кресич. Вие не сте ли?
Седна на страничната облегалка на креслото, защото краката му се подкосяваха.
— Какво желаете?
— В И-зоната сигурно има някаква структура на властта, нещо, което вие добре трябва да познавате. Не може човек като вас да не е във връзка с нея.
— Имам контакти.
— А влияние?
— И влияние.
— Рано или късно ще попаднете в ръцете на Съюза, давате си сметка за това… ако Мазиан не предприеме специални мерки. Представяте ли си какво би могъл да направи той, ако реши, че желае да остане тук? Мислите ли, че би искал близо до корабите му да има И-зона? Не, мистър Кресич. От една страна, вие сте евтина работна ръка, от друга — неудобство. В зависимост от ситуацията. Натам, накъде са тръгнали нещата, съвсем скоро вие ще се превърнете в пречка за него. Какви средства мога да използвам, за да се свържа с вас, мистър Кресич?
— Днес успяхте да се свържете с мен.
— Къде е офисът ви?
— На девето оранжево ниво, 1001.
— Имате ли в него интерком?
— Станционният. По него могат да ми се обаждат единствено от управата на станцията. А и той се поврежда. Всеки път, когато искам да се свържа с някого, трябва най-напред да се обадя в комцентралата, така е настроена системата. Вие няма как… не може да я използвате, за да ми се обадите. Освен това винаги е развалена.
— В И-зоната често се вдигат бунтове, нали?
Той кимна.
— Може ли съветникът от И-зоната… да организира такъв?
Кимна отново. Пот се стичаше по челото му, по страните му.
— Можете ли да ме измъкнете от Пел?
— Когато направите за мен, каквото можете, имате гарантиран билет за навън, мистър Кресич. Съберете силите си. Дори не искам да знам кои са те. Но вие ще сте във връзка с мен. Съобщение, което идва от мен, ще съдържа думата „Василий“. Туй е всичко. Просто тази дума. И ако получите такова обаждане, трябва да се погрижите да настъпят незабавно всеобхватни размирици. А в замяна на това може да започнете да си мислите за събиране на семейството.
— Кой сте вие?
— Сега си вървете. Не сме ви отнеле повече от десет минути от времето ви. Може да намерите обяснение за по-голямата част от него. Не бих се бавил повече, мистър Кресич.
Изправи се, озърна се, излезе забързано и студеният въздух на коридора го лъхна в лицето. Никой не го спря, никой не го забеляза. Влезе в крак с ритъма на потока в главния коридор и реши, че ако решат да му държат сметка за времето, можеше да каже, че бе говорил с Константин, бе разговарял с хора в преддверието, че му бе прилошало и се бе отбил в някоя тоалетна. Самият Константин щеше да потвърди, че си бе тръгнал разстроен. Избърса лицето си с ръка, зрението му започваше да се замъглява, зави покрай ъгъла на зеления док и продължи да върви, напред към синия сектор, към границата.