На вратата се почука. Хейл отиде да отвори и Джон, застанал пред барчето в кухнята, се обърна нервно, после изпусна дълбока въздишка на облекчение, когато влезе Джесад и вратата се затвори след него.
— Нямаше проблеми — каза Джесад. — Навсякъде заличават обозначенията, както знаете. Подготвят се за операция вътре в станцията. Малко трудно се намират посоките.
— Ами Кресич, дявол да ви вземе!
— Нямаше проблеми.
Джесад съблече сакото си и го хвърли на Кийфър — един от хората на Хейл, който се появи от спалнята. Кийфър веднага опипа джоба на сакото и извади оттам документите си с разбираемо облекчение.
— Не са ви спирали — предположи той.
— Не — отвърна Джесад. — Просто стигнах безпрепятствено до апартамента ви, влязох, изпратих партньора ви с картата — всичко мина много гладко.
— Той съгласи ли се? — попита Джон.
— Разбира се, че се съгласи.
Джесад беше в необичайно настроение, в което се забелязваха остатъци от възбуда, обикновено безизразните му очи бяха живнали от веселие. Отиде до барчето и си наля питие.
— Дрехите ми — каза Кийфър.
Джесад се засмя, сръбна от напитката, после я остави на масата и започна да си съблича ризата.
— Трябва вече да се е върнал в И-зоната. И тя е под наш контрол.
2
Съюзарски кръстосвач „Единство“ сред флотата на Съюза в дълбокия космос
Ейръс седна на масата в главната зала, без да обръща внимание на пазачите, подпря глава на ръцете си и се опита да си възвърне равновесието. Остана така, докато успокои дъха си, после стана, отиде до машината за вода на стената, като краката му се подкосяваха. Навлажни пръстите си и изми лицето си със студената вода, взе хартиена чашка, напълни я и я изпи, за да успокои стомаха си.
Още някой влезе в помещението. Обърна се и веднага се намръщи, защото влезлият бе Дейин Джейкъби, който седна на единствената маса. Ейръс предпочиташе да не се връща на мястото си край нея, но едва се държеше на краката си, за да стои дълго време прав. Не беше понесъл добре втория скок. Джейкъби изглеждаше по-добре и това също го настройваше срещу него.
— Наблизо е — рече Дейин. — Добре се ориентирам къде се намираме.
Ейръс седна, с усилие фокусира отново погледа си. Седативите караха всичко да изглежда някак си далечно.
— Трябва да се гордееш със себе си.
— Мазиан ще е там.
— Не са ме посветили в това. Но изглежда логично да се намира там… Разговорът ни записва ли се?
— Нямам предства. Дори да е така, какво от туй? Факт е, мистър Ейръс, че не можете да задържите Пел за Компанията, не можете да я защитите. Имахте шанс, но го проиграхте. А Пел не иска Мазиан. Ще предпочете реда на Съюза пред Мазиан.
— Кажете го на спътниците ми.
— Пел — рече Джейкъби, като се наведе напред, — заслужава много повече, отколкото може да й даде Компанията. Със сигурност нещо по-добро от това, което ще й даде Мазиан. Аз защитавам нашите интереси, мистър Ейръс, и ще се споразумеем с този, с когото трябва.
— Можехте да се споразумеете с нас.
— Опитвали сме — в продължение на векове.
Ейръс прехапа устни, отказвайки да бъде въвлечен в такъв спор. Седативите, които трябваше да погълне за скока, замъгляваха съзнанието му. Вече бе проговорил, а бе решил да не го прави. Определено искаха нещо от него, иначе не биха го измъкнали от затвора му и докарали на кораб от такъв ранг. Подпря отново глава на ръката си и се опита да преодолее размиването на разума си, докато все още имаше време.
— Готвим се за нов скок — не го остави на мира Дейин. — Знаете го.
Джейкъби се опитваше да го сплаши. Ейръс бе съсипан от ужас по време на последната маневра. Вече бе понесъл едно след друго два скока, като имаше усещането, че сякаш всичко вътре в него бе обърнато наопаки. Не искаше да мисли за още един скок.
— Предполагам, че ще искат да поговорят с вас — каза Дейин — относно съобщение до Пел, такова, което да укаже, че Земята е сключила споразумение. Че Земята поддържа правото на гражданите Пел сами да си изберат кой да ги управлява. Нещо подобно.
Сигъст гледаше Джейкъби, обзет за пръв път от съмнение кое бе право и кое не бе. Дейин произхождаше от Пел. Каквито и да бяха интересите на Земята, нямаше да е възможно те да се защитават, ако се скараше с човек, който в края на краищата би могъл — колкото и да желаеше противното — да заеме висок пост в правителството на Пел.
— За вас навярно ще представляват интерес — продължи Джейкъби — споразумения, които включват самата Пел. Ако Земята не желае да остане откъсната — а вие твърдите, че тя се интересува от търговия, — контактите й ще трябва да минават през Пел, мистър Ейръс. Така че ние сме важни за вас.