— Много добре си давам сметка за този факт. Ще разговарям с вас, когато вие станете представител на властта на Пел. За момента обаче такъв е Анджело Константин и все пак трябва да чуя от него, дали няма да каже нещо различно.
— Преговаряйте сега — каза Дейин — и може да очаквате споразумение. Партията, която представлявам, може да ви гарантира запазване на вашите интереси. Ние сме отправна точка за скок, мистър Ейръс, към Земята и към дома. Имате избор: мирно предаване на Пел, спокойно пребиваване за вас, докато изчаквате спътниците ви да ви настигнат, за да продължите пътуването си към дома с кораб, който лесно ще наемете на Пел. Или трудности, безкрайни затруднения, които ще са последствие от дълга и тежка обсада. Възможно е станцията да понесе щети, дори да бъде разрушена. Не желая това и не мисля, че вие го искате. Вие сте благороден човек, мистър Ейръс. Затова ви умолявам — не създавайте проблеми на Пел. Просто кажете истината. Накарайте ги да разберат, че е постигнато споразумение, че трябва да изберат Съюза. Че Земята ги е оставила на свобода.
— Работите за Съюза. И то старателно.
— Искам станцията ми да оцелее, мистър Ейръс. Хиляди, десетки хиляди хора могат да загинат. Представяте ли си какво ще стане, ако Мазиан я използва за убежище? Няма да е по силите му да я държи вечно, но може да я съсипе.
Сигъст гледаше ръката си, като знаеше, че не може да възрази смислено в сегашното си състояние, даваше си сметка, че повечето неща, които му бяха казали по време на неговото пребиваване при тях, бяха лъжа.
— Навярно би трябвало да си сътрудничим, мистър Джейкъби, ако по този начин можем да сложим край на всичко това, без да се пролива още кръв.
Дейин мигна, като че ли от изненада.
— Може би — рече Ейръс. — Ние и двамата сме реалисти, мистър Джейкъби. Предполагам, че сте такъв. Самоопределението е красив термин за единствения останал избор, нали? Разбирам доводите ви. Пел няма защита. Станцията пази неутралитет — което означава, че ще застане на страната на победителя.
— Правилно сте разбрали, мистър Ейръс.
— Точно така е — потвърди той. — Редът в Задпредела благоприятства търговията, а това е в интерес на Компанията. Беше неизбежно, че там ще се породи и желание за независимост. Просто това стана по-скоро, отколкото Земята бе готова да го разбере. Отдавна щяхме да сме я признали, ако не беше късогледството на идеолозите ни. Възможно е да настъпят по-добри времена, мистър Джейкъби. Дано доживеем да ги видим.
Това бе най-хладнокръвно изречената лъжа, която някога бе казвал. Облегна се назад на стола с пристъп на повдигане от последствията на скока и от истински ужас.
— Мистър Ейръс.
Той погледна към вратата. На прага беше Азов. Съюзарският офицер влезе, изглеждащ великолепно в своята униформа в черно и сребърно.
— Наблюдават ни — забеляза ядно Сигъст.
— Не ме интересуват емоциите ви, мистър Ейръс, а само здравият ви разум.
— Ще направя записа, който искате.
Азов поклати глава.
— Ще се появим с предизвестие — каза той, — но с друг тип предупреждение. Не можем да се надяваме, че всички кораби на Мазиан ще са по доковете. Взехме ви с нас първо, заради сподвижниците на Мазиан, и второ, защото когато превземем станцията Пел, ще е полезно да се чуе гласът на представител на бившата власт.
Сигъст кимна уморено в знак на съгласие.
— Ако това ще спаси живота на хората, сър.
Азов го изгледа продължително. Накрая вдигна вежди.
— Имате време да си възвърнете равновесието, господа. Както и да помислите какво може да сторите за доброто на Пел.
След като Азов си тръгна, Ейръс погледна към Джейкъби и видя, че той също може да проявява чувство на загриженост.
— Съмняваш ли се? — попита го кисело.
— Имам близки на тази станция — отвърна Джейкъби.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ПЪРВА
1
Пел: 10.10.52 г., 11:00 ч
Станцията се бе успокоила. Хората отново бяха започнали да отправят запитвания към Правния отдел, а това бе сигурен признак, че напрежението на Пел намаляваше. Папката с входящи документи бе пълна със запитвания относно военните действия, заплахи за даване под съд, възмутени протести от търгарите, намиращи се на станцията, които смятаха, че им се дължи обезщетение за продължаващия полицейски час на доковете. Имаше оплакване от търгарския кораб „Краят на предела“ във връзка с изчезнал младеж — нещо, което предизвикваше особено безпокойство от гледна точка на предположението, че някой военните екипажи на кръстосвачите може да го е вербувал принудително. На практика младежът вероятно се намираше някъде из станционните общежития, временно изпаднал в увлечение по някого от друг кораб. Компютърът безшумно претърсваше данните за следа от използване на картата му, което никак не бе лесно, защото търгарските пропуски не влизаха в употреба толкова често, колкото личните карти на станционистите.