Деймън хранеше надежда да го намери жив и здрав, въздържаше се да вдигне тревога, преди да е получил резултатите от проучването на записите. В офиса му бяха постъпвали твърде много от тези оплаквания, като повечето случаи бе откривал, че става дума за млад търгар, който се бе скарал с рода си или бе прекалено пиян, за да обърне внимание на визията. Цялата тази работа бе задължение по-скоро на службата за сигурност на съответното ниво, но в момента полицията бе затрупана от множество други проблеми, а нейните служители и служителки стояха на пост в коридорите с изморени очи и повишена сприхавост. Правният отдел можеше да натисне поне няколко клавиша на компютъра и да свърши част от чиновническата работа. Още едно убийство в И-зоната. Беше потискащо, а те не бяха в състояние да направят нищо друго, освен да отбележат факта. Имаше докладна записка за временното отстраняване от длъжност на полицай, обвинен, че е внесъл контрабандно кашон тамдолско вино в И-зоната. Някой офицер бе решил, че проблемът не търпи отлагане, понеже се предполагаше, че навярно навсякъде се върти дребна контрабанда от търгарите, щъкащи наоколо. Така че наказанието трябваше да послужи за пример.
Деймън имаше насрочени за следобед три отложени дела. Навярно щяха да бъдат отложени отново, защото по същото време щеше да има заседание на станционния съвет, на което трябваше да присъстват и представителите на съдебната комисия. Реши да се споразумее за това с адвокатите на защитата и изпрати съобщение, като по този начин си запази следобеда за разглеждане на повече запитвания, на които по-нискостоящите служители в офиса не можеха да отговорят.
Като уреди въпроса, се завъртя на стола и погледна назад към Джош, който четеше някаква книга на спомагателния монитор и се опитваше да не изглежда толкова отегчен, колкото навярно се чувстваше.
— Хей! — рече Константин и Тали вдигна поглед към него. — Ще обядваме ли? Можем да направим по-голяма почивка и да потренираме в спортната зала.
— Можем ли да отидем там?
— Тя е отворена.
Джош изключи монитора.
Деймън се изправи, оставяйки всичко както беше, прекоси стаята и взе сакото си, провери дали картите и документите му са там, за да е сигурен. Все още тук-там стояха на пост войници на Мазиан, също тъй безпричинно, както и преди.
Джош също си обелече сакото — двамата с Деймън бяха почти еднакви на ръст и Константин му го бе дал на заем. Тали се съгласяваше да приеме неща на заем, но не и като подарък, обогатявайки малкия си гардероб, така че да може да идва и да стои в офиса, без да привлича ненужно внимание. Деймън натисна бутона до вратата, мина в другата стая и даде наставления на служителите си да отлагат всякакви обаждания с два часа.
— Значи ще се върнете в един — потвърди секретарката и се обърна, за да отговори на ново обаждане.
Деймън преведе Тали през помещението и двамата излязоха в коридора навън.
— Половин час тренировка — рече той, — после сандвич в голямата зала. Гладен съм.
— Добре — отвърна Джош.
Озърна се нервно наоколо. Константин също се огледа и се почувства неловко. По коридорите все още се забелязваше твърде малко движение. Хората просто нямаха доверие на положението. По-надалеч се виждаха няколко войника на пост.
— Всякакво военно присъствие трябва да бъде изтеглено до края на тази седмица — каза той на Джош. — Нашата собствена служба за сигурност вече пое целия бял сектор. След два дни навярно и зеления. Имай търпение. Действаме по въпроса.
— Те ще продължат да правят каквото си поискат — заяви мрачно Тали.
— Хм. Малори направи ли го след всичко?
По лицето на Джош премина сянка.
— Нямам представа. Дори когато си мисля за това, все още не знам.
— Повярвай ми. — Когато стигнаха до асансьора, бяха сами. На ъгъла на съседен коридор стоеше войник, на практика в самия край на полезрението, нищо забележително. Деймън въведе кода за ядрото. — Тази сутрин пристигнаха и добри новини. Брат ми се обади и каза, че нещата там долу се оправят.
— Радвам се — промърмори Джош.
Внезапно войникът се раздвижи. Тръгна към тях, беше жена. Константин се огледа. Други, които се намираха по-нататък по коридора, също се приближаваха, всичките, почти на бегом.