Анджело се намръщи, обиден от такова нахълтване, но същевременно надявайки се на съдействие. Джон бе способен, макар и интересчия.
— Имам нужда от помощ — рече Константин.
В очите му обаче се изписа тревога, когато видя лекото движение на ръката на влезлия с Лукас мъж към якето му, внезапното проблясване на метал. Но Милс не го забеляза. Анджело извика в мига, в който непознатия сряза гърлото на секретарката му, после отстъпи назад, когато мъжът се хвърли към него. Хейл, разпозна той лицето изведнъж.
Милс изстена, облята в кръв, сринала се на прага на отворената врата. От другата стая на офиса се чуха писъци. Ударът застигна Константин и той изпита вцепеняваща болка. Посегна към нападащата ръка и напипа стърчащия от гърдите му нож, погледна невярващо Джон, видя омразата. На вратата имаше и други.
В него се надигна шок — едновременно с кръвта.
4
И-зоната
— Василий — рече гласът по интеркома, — Василий, чуваш ли ме?
Кресич седеше парализиран на бюрото си. Вместо него Коледи — един от тези, които седяха наоколо скупчени и чакащи — се пресегна и натисна бутона за връзка.
— Слушам — отвърна Кресич въпреки буцата в гърлото си. Погледна към Коледи. В ушите му бучаха гласовете отвън на дока, на хора, които вече бяха изплашени, готови да се разбунтуват.
— Пази го! — нареди Коледи на Джеймс, който бе най-старши от петимата, застанали отвън. — Пази го много внимателно!
И излезе. Бяха чакали, бяха висели над интеркома, като край него винаги имаше един от тях — от тези, които се бяха събрали тук в суматохата. Вече се бе започнало. След малко шумът на тълпата отвън се засили, превърна се в зловещ животински звук, който разтресе стените.
Кресич зари лице в ръцете си и остана така дълго, като не искаше да знае какво става.
— Вратите! — дочу той най-накрая вик отвън. — Вратите са отворени!
5
Девето ниво на зеления сектор
Тичаха, препъвайки се и останали без дъх, като блъскаха други в коридора, море от паникьосани хора, с почервенели от светлините за тревога очи. Продължаваше да вие сирена. Почувства се нестабилност в притеглянето, докато системите на станцията се опитваха да запазят равновесие.
— От доковете е — рече Деймън с въздишка, погледът му се замъгляваше. Затичал се мъж се удари в него и той отблъсна тялото му, пробивайки си път, следван по петите от Джош, към края на рампата, излизащ на девето ниво. — Мазиан е отлетял — това бе единственото разумно обяснение.
Нададоха се викове и сред тълпата се усети мощно връщане назад, което спря цялото движение. Изведнъж потокът тръгна в обратна посока, хората отстъпваха от нещо. Чуваха се ужасени писъци, тела се притискаха в тях.
— Деймън! — извика Джош зад гърба на Константин.
Но нямаше смисъл. Бяха изтласкани назад, всички, притиснати срещу напирането на идващите отзад. Над главите им просвистяха изстрели и огромната скупчена маса потрепери и побягна с пищене. Деймън протегна напред ръце, за да не се задуши, докато пресоваха ребрата му.
После по-задните в гъчканицата се обърнаха и се спуснаха, обзети от паника, към някакъв изход на спасение и мачкането се превърна в помитащ прилив. Константин се опита да се задържи срещу него, решен да върви в собствена посока. Нечия ръка го хвана за рамото — Джош се добра до него, олюлявайки се, докато тълпата блъскаше и тъпчеше, а те се опитваха да се преборят с този поток.
Долетяха още изстрели. Някакъв мъж падна, после още един — улучени. Стреляше се по тълпата.
— Спрете стрелбата! — кресна Деймън, все още изправен срещу стена от хора пред себе си, стена, която се смаляваше, сякаш я подрязваше коса. — Прекратете огъня!
Някой зад гърба му го хвана и го дръпна, когато профучаха нови изстрели. Единият от тях го парна и той се сви от болка, като се опитваше да запази равновесие сред отстъплението, тичайки с него сега. Тали беше с него и го следваше в бягството им. Тилът на мъж само на една ръка разстояние пред тях се пръсна и човекът падна под краката на другите.
— Насам! — викна Джош и го дръпна наляво към страничен коридор, през който се изнасяше част от отстъпващите. Константин пое натам, тъй като тази посока не бе по-лоша от другата, видя път, по който можеше да се върне пак назад, удвои усилията си, за да се добере до доковете, хукна през лабиринт от второстепенни коридори обратно към девето ниво.
Успяха да минат цели три кръстовища, навсякъде сновяха обезумели хора, изскачаха на всяко пресечка на коридорите, препъвайки се от приливите и отливите на гравитацията. После писъци огласиха лабиринта пред тях.