— Мис Куен!
Извърна се. Вестоносецът не бе успял да премине, някой идиот от редицата войници трябваше да го е върнал. Елена тръгна забързано към него, към редицата, която внезапно, необяснимо защо, се разлюля и се обърна с лице към тях, с вдигнати пушки.
Вик проехтя зад гърба й. Тя погледна към извиващия се нагоре хоризонт, видя неясна вълна от бягащи хора, които се спускаха по тази мнима стена към тях, но все още оттатък спускащата преграда на секционната арка. Бунт.
— Хидравличният портал! — извика в безполезния ръчен ком, който продължаваше да е все така блокирал.
Войниците се приближаваха, а Елена се намираше между тях и мишените им. Затича се към външната страна, към плетеницата от подемни кранове и електрокари, сърцето й биеше лудо. Хвърли отново поглед назад, докато редицата войници напредваше, стесняваше периметъра си. Те я подминаха, няколко от тях заеха позиции под прикритието на машините. Елена натисна бутона на ръчното комустройство и отчаяно се опита да се свърже с офиса си, викайки: „Затворете го!“ Но тълпата вече бе подминала управлението на синия док, можеше дори да е вътре в него. Шумът от навалицата се засилваше, докато се разливаше като прилив към тях, а зад нея от хоризонта продължаваха да слизат още хора, безкрайна маса. Изведнъж тя успя да определи изражението на далечните лица — на тях бе изписана не паника, а омраза, и оръжията им бяха парчета тръби, палки…
Войниците стреляха. Разнесоха се писъци, когато първата редица падна. Елена стоеше като вкаменена на не повече от двайсетина метра по-назад от войниците и видя към тях да се стича все по-голяма и по-голяма тълпа, прегазвайки собствените си мъртъвци.
И-зоната. И-зоната бе на свобода. Хората прииждаха, като размахваха оръжия и крещяха, с шум, който се превърна от далечно буботене в оглушителен рев, а броят им сякаш нямаше край.
Елена се обърна и побегна, като се препъваше от промяната на гравитацията, следвайки собствените си докерни бригади, които бяха хукнали да се спасяват пред нея, и пръснатите тамдолци, които бяха надушили хорските неприятности и търсеха убежище.
Шумът зад гърба й нарасна.
Тя ускори крачка, притиснала с ръка корема си, опитвайки се да намали сътресението от собствения си бяг. Зад нея се чуваха крясъци, почти заглушени от тътена. Тълпата щеше да прегази и тези войници, да им вземе пушките — да надделее просто благодарение на своята многочисленост. Погледна назад и видя от девето зелено ниво да се измъкват четирима разпръснати бегълци, които минаха покрай войниците. По лицата им се четеше паника. Елена пое дълбоко въздух и продължи да тича въпреки тъпата болка в таза, преминавайки в лек тръс, когато й се налагаше, клатушкайки се под приливите на гравитажията. Започнаха да я задминават други тичащи, отначало само неколцина, после повече, помитаща лавина. Мина под арката на границата с белия сектор и видя на хоризонта пред себе си да се образува вълна от изливащите се отстрани потоци от входовете към девето ниво, хиляди и хиляди хора нагоре по извивката на хоризонта, тичащи към търгарските кораби на доковете. Чу писъци, сливащи се с крясъците отзад, на мъже и жени, които викаха и се блъскаха едни други.
Хора я подминаваха, все по и по-многобройни, окървавени, смърдящи, размахващи оръжия, крещящи. Някакъв мъж я удари в гърба, накаря я да се подпре на едно коляно, а той продължи да бяга. Друг я блъсна, препъна се, но не спря да тича. Елена се изправи, залитайки, с изтръпнала от болка ръка, и се опита да се насочи към електрокарите встрани, под заслона на крановете и захранващите тръби. От входа за достъп до кораба пред нея прогърмяха изстрели.
— Куен! — извика някой. Не можа да определи откъде, огледа се, опита се да се пребори с човешката вълна и се препъна под натиска.
— Куен!
Огледа се. Някаква ръка я хвана за лакътя и я дръпна, покрай главата й профуча куршум. Други двама я подеха, повлякоха я. Удар закачи главата й и тя се олюля, после отпусна тялото си в посоката, в която се опитваха да я изтеглят мъжете, към плетеницата от тръби и въжета. Ехтяха викове и гърмежи, други ръце се протегнаха да я хванат и Елена се стегна за бой, като ги сметна за някои от тълпата, но стена от тела я огради заедно с държащите я мъже с вид на търгари.