— Връщайте се! — провикна се някой. — Връщайте се! Те успяха да се измъкнат.
Изкачваха се по рампа към отворен люк, към лъхащ хлад набразден тунел, облян в жълто-бяла светлина, към ръкава, водещ към кораб.
— Не искам да се качвам на борда! — опита се да възрази Елена, но не й бяха останали сили да протестира срещу нищо и вече нямаше къде да отиде, освен сред тълпата. Повлякоха я нагоре по тунела и тези, които стояха край входа, тръгнаха веднага подир тях, след като те прекрачиха прага. Всички се натикаха навътре, притиснати до болка, когато последните отчаяно затичали се нахълтаха в ръкава. Люкът се затвори със съскане и трясък и тя потрепери — по някакво чудо вратата не бе откъснала ничия ръка или крак.
Вътрешният люк ги пусна в коридор, водещ към асансьора. Двама едри мъже изблъскаха останалите през него и я подкрепиха, за да се задържи на краката си, докато гръмовен глас даде заповеди по интеркома. Стягаше я коремът, болки пронизваха бедрата й. Елена се подпря на стената и се отпусна, почивайки си там, докато единият от тях — огромен мъж с нежни ръце — не я докосна по рамото.
— Добре съм — рече тя. — Нищо ми няма.
Напрягането от лудия бяг се стопяваше. Елена придърпа назад косата си и погледна мъжете — двамата, които бяха добрали до нея там навън, бяха я извлекли от навалицата, разблъсквайки бунтовниците от пътя си. Разпозна ги, както и емблемата, която носеха — черна, само от плат, без бронзова значка: „Краят на предела“. Корабът, който бе изгубил син на станцията, мъжете, с които се бе разправяла тази сутрин. Навярно бяха тръгнали да се прибират на кораба си и се бяха отклонили от пътя си, за да изтеглят от тълпата една жена като тях, една Куен.
— Благодаря ви — промълви тя. — Вашият капитан… Моля ви, трябва да говоря с него, и то спешно.
Те не възразиха. Едрият мъж — Том, спомни си името му — я обгърна с ръка през раменете и й помогна да върви. Братовчед му отвори вратата на асансьора и натисна вътре бутона. От кабината излязоха в просторен централен коридор, който сега, при липсата на ротация, бе претрупан. Главната зала и мостикът се намираха в края му, мостикът бе по-напред, и двамата мъже я поведоха натам. Вече се чувстваше по-добре, значително по-добре. Елена влезе сама, без подкрепа, в командната кабина, изпълнена с редици оборудване, където се бе събрал целият пилотски състав. Нейхарт. Фамилията на кораба се казваше Нейхарт. Базата им бе на Викинг. Възрастните бяха на мостика, по-младите от екипажа, децата сигурно бяха прибрани някъде горе, далеч от тук. Тя разпозна Уес Нейхарт, капитана на семейството, със сребриста коса и покрито с бръчки, тъжно лице.
— Куен — приветства я той.
— Сър — прие тя протегнатата му ръка, отказа да седне на предложения й стол, но се подпря на облегалката му, застанала с лице към него. — И-зоната е на свобода, интеркомът е изключен. Моля ви, свържете се с другите кораби, предайте им… Не знам какво става в главното управление, но Пел е в голяма беда.
— Няма да вземем пътници — каза Нейхарт. — Вече видяхме до какво води това. Както и вие. Не отправяйте такова искане.
— Чуйте ме! Там отвън е Съюзът. Ние сме като обвивка на тази станция. Трябва да си останем на мястото. Ще ми осигурите ли комвръзка?
Елена защитаваше Пел, беше го правила, пред този капитан, пред всички останали. Но сега се намираше на борда на неговия кораб, не на Пел, а без собствен кораб тя не бе повече от просяк.
— Шефът на дока е добре дошъл — изненадващо прие той и вдигна ръка към пултовете. — Комстанцията е ваша.
Куен кимна в знак на благодарност, приближи до най-близкия панел, който й посочиха, седна на мекото кресло. Остър спазъм я сряза в долната част на корема, тя сложи ръката си там и се примоли: „Само не бебето!“ Самата й ръка бе като безчувствена, гърбът й я болеше там, където я бяха ударили. Инструментите на таблото се размиха пред очите й, когато посегна да вземе слушалката, и тя с усилие фокусира отново погледа си, като едновременно с него се опитваше да избистри и съзнанието си. Натисна бутона за връзка между корабите.
— До всички кораби, запишете и препредайте! Говори управлението на доковете на Пел, аз съм Елена Куен, офицер за свръзка, предавам от борда на „Краят на предела“ на фамилия Нейхарт, намиращ се белия док. Нареждам на всички търгарски кораби в док да затворят люковете си и да не пускат, повтарям забрана, да не пускат никакви станицонисти на борда. Пел няма да бъде евакуирана. Съобщете това по външните си високоговорители, ако смятате, че може да се чуе по доковете. Комвръзките на станцията са блокирани. Тези кораби в док, които са в състояние да освободят безопасно захватите отвътре, откачате се, но не напускайте дока! Онези кораби, които се намират на орбита, останете на нея, не се отклонявайте от орбитата си! Станцията ще извърши компенсационни операции и ще си възвърне стабилността. Повтарям: Пел няма да бъде евакуирана. В момента в системата се извършват военни действия. Чрез евакуиране на станцията няма да се постигне нищо. Моля, препредайте, ако е възможно, следното съобщение по външните си високоговорители: Внимание! От управата на доковете до всички, уполномощени да въдворяват ред на станцията: направете всичко, което е възможно, за да осигурите ред в зоните, където се намирате! Не се опитвайте да отидете в главното управление! Останете там, където сте! Граждани на Пел, намирате се в голяма опасност поради бунт. Издигнете барикади на всички входове на девето ниво и на всички граници между сектори и се пригответе да ги отбранявате, за да попречите на движението на разрушителните тълпи. Хората от изолационната зона са излезли навън. Ако се разбягате в паника, само ще помогнете на бунта и ще застрашите собственото си оцеляване. Защитавайте барикадите! Ще може да отбранявате станцията секция по секция. Станционният интерком е изключен заради военните действия, а приливите и отливите на гравитация се дължат на това, че военните кораби напуснаха доковете без разрешение. Стабилността ще бъде възстановена възможно най-бързо. До всички бежанци извън И-зоната: призовавам ви да съдействате с усилията си за издигането на отбранителни линии и барикади заедно с гражданите на Пел. Станцията ще се споразумее с вас, що се отнася до положението ви. Вашето сътрудничество при тази криза ще бъде учетено с благодарност от Пел и може да разчитате на благоприятни решения, когато условията се нормализират. Моля, останете там, където сте, защитавайте зоните, в които се намирате, и не забравяйте, че тази станция поддържа също и вашия живот. До всички търгари: моля, помогнете ми при тези кризисни обстоятелства! Ако разполагате с някаква информация, моля да ми я предадете на „Краят на предела“. Този кораб ще изпълнява ролята на щаб на доковете по време на тази аварийна ситуация. Моля, препредайте съобщението от кораб на кораб, както и съответните части от него по външните си високоговорители! Аз съм на ваше разположение при нужда.