Горещина заля лицето й и гърлото й се стегна от страх, защото тя не бе голям певец, измисляше само малки песни. А да разкаже историята с човешки думи, в присъствието на Сънуващата и на великото Слънце, заобиколени от всички звезди, да стане част от Съня…
— Направи го — подкани я Синия зъб. Неговата вяра стопли сърцето й.
— Аз Небето-я-вижда — започна Сатина. — Идва от Тамдолу, разказва вас Бенет-мъж, разказва вас Константин, пее вас неща на хайза. Ти сънува неща на хайза, Слънцето-неин-приятел, както Бенет прави сънува. Той прави живее, прави върви с хайза, ах, ти обича, той обича. Слънце усмихва гледа него. Дълго, дълго ние сънува сън на хайза. Бенет прави ние вижда сън на хора, показва неща истина, казва Слънце то държи цяла Тамгоре, държи цяла Тамдолу в ръце. А Тамгоре тя широка тя прегръща Слънце. Казва ние кораби идва и отива, големи, големи, идва и отива, води хора от мрак далече. Прави ние широки очи, прави ние широк сън, прави ние сънува също като хора, Слънцето-неин-приятел. Бенет дава ние това нещо и той дава негов живот. Той казва хубави неща Тамгоре, прави ние топли очи иска тези хубави неща. Ние идва. Ние вижда. Толкова широко, толкова голям мрак, ние вижда Слънце усмихва в мрака, прави сън на Тамдолу, синьо небе. Бенет прави ние вижда, прави ние идва, прави ние нови сънища. Ах! Аз Сатина, Аз разказва време хора идват. Преди хора време няма, само сън. Ние чака, не знае ние чака. Ние вижда хора и идва идва Тамгоре. Ах! Време Бенет идва студено време, стара река тя спокойна…
Тъмните, красиви очи бяха насочени към нея, изразяваха интерес, вникваха в думите й, сякаш Сатина притежаваше умение като старите певци. Тя описваше истината колкото можеше по-добре, превръщаше в истински нещата от разказа си, а не ужасиите, които ставаха навсякъде другаде. Думите й звучаха все по-истински и по-истински, така че Сънуващата да може да ги превърне в истина, така че следвайки кръговрата, пак да се върне истината, както отново се появяваха цветята, дъждовете и всички трайни неща.
3
Главно управление на станцията
Работата по пултовете бе придобила стабилен ритъм. Главното управление се бе приспособило към паниката като към постоянно състояние и това се забелязваше по вманиаченото задълбочаване към подробности и отказа на операторите да обърнат внимание на нарастващия брой въоръжени хора, които влизаха и излизаха от командния център.
Джон патрулираше между редиците, смръщен, не позволяващ никакво излишно движение.
— Ново запитване от търгарския кораб „Краят на предела“ — докладва му една операторка. — Обажда се Елена Куен, иска информация.
— Не разрешавам.
— Сър…
— Не разрешавам. Кажете им да си стоят на мястото и да изчакат всичко да свърши. Да не се обаждат повече без разрешение. Да не си въобразявате, че ще предадем по интеркома информация, която би могла да помогне на врага?
Операторката насочи вниманието си към своята работа, като очевидно се опитваше да не забелязва пушките.
Куен. Съпругата на младия Деймън беше при търгарите и вече създаваше проблеми, отправяше искания, отказваше да излезе. Информацията вече се бе разпространила и Флотата сигурно вече я получаваше от търгарите, които се намираха на орбита около станцията. Мазиан вече знаеше какво се бе случило. Куен бе с търгарите, а Деймън на дока на зеления сектор. Тамдолци се бяха струпали около апартамента на Алисия и блокираха напречен коридор номер четири в тази зона. Нека си държи своята тамдолска охрана — тъй или иначе вратата на сектора бе залостена. Лукас сплете ръце зад гърба си и се опита да изглежда спокоен.
Очите му забелязаха движение край вратата. Джесад се бе върнал след кратко отсъствие и стоеше пред нея, привиквайки го мълчаливо. Джон се запъти натам, ненавиждайки зловещата невъзмутимост на Джесад.
— Някакво развитие? — попита го Лукас, като излезе навън.
— Открихме мистър Кресич — каза Джесад. — Той е дошъл тук с придружители, иска преговори.
Джон се намръщи, погледна към края на коридора, където Василий чакаше, заобиколен от група пазачи и същия брой хора от собствената им служба за сигурност.
— Положението в четвъртата пряка на първо синьо ниво е все същото — рече Джесад. — Районът продължава да е блокиран от тамдолците. Държим вратата, можем да декомпресираме зоната.
— Имаме нужда от тях — отвърна нервно Джон. — Оставете ги.
— Заради нея ли? Половинчатите мерки, мистър Лукас…
— Тамдолците са ни необходими, а тя ги държи. Казах ви: зарежете това! Деймън и Куен са тези, които ни създават неприятности. Как ще решите проблемът с тях?