Притеглянето започна отново да се колебае. Виковете и ударите по вратата бяха престанали. Широкият док не бе място, където човек да стои по време на гравитационна криза. Всеки с достатъчно здрав разум би се скрил в някое по-малко убежище.
— Ако търгарите са побегнали — каза тихо Джош, — значи са видели нещо, научили са нещо. Смятам, че Мазиан трябва да е затънал до гуша.
Деймън го изгледа, като си помисли за корабите на Съюза, за това, че Тали бе летял на един от тях.
— Какво става там отвън? Ти можеш ли да си представиш?
Лицето на Джош бе обляно в пот и блестеше на светлината от набраздената врата. Той се облегна на стената, вдигна поглед към тавана.
— От Мазиан може да се очаква всичко, той е непредсказуем. Съюзът няма да спечели нищо, ако разруши тази станция. Трябва да се страхуваме по-скоро от някой случаен, заблуден изстрел.
— Можем да поемем доста такива. Възможно е да загубим цели сектори, но докато имаме движеща сила и не е засегнато ядрото, ще сме в състояние да се справим с щетите.
— С И-зоната на свобода? — попита Джош с прегракнал глас.
Усетиха ново колебание в притеглянето, от което стомасите им се свиха. Деймън преглътна, усещайки, че му се повдига.
— Докато же продължава така, няма защо да се безпокоим за И-зоната. Трябва да рискуваме, да се опитаме да се измъкнем от тази дупка.
— И къде ще отидем? Какво ще направим?
Издаде глух, дълбок гърлен звук, просто от вцепенение. Изчака следващата приливна вълна, но тя не бе със силата на предишната. Станцията отново бе започнала да си възвръща равновесието. Претоварените помпи бяха издържали, двигателите продължаваха да работят. Деймън пое дъх.
— Поне една утеха — че няма повече кораби, които да предизвикват това. Не знам колко пъти още можем да го понесем.
— Могат да ни причакват отвън — предупреди го Тали.
Даваше си сметка за тази възможност. Вдигна ръка, натисна бутона. Нищо не стана. Със затварянето си вратата се бе заключила. Извади картата си от джоба, поколеба се, пъхна я в прореза, но бутоните така и не светнаха. Ако някой в главното управление бе имал желание да разбере къде се намира младият Константин, той току-що му бе дал тази информация. Знаеше го.
— Изглежда ще останем тук — рече Джош.
Воят на сирените бе спрял. Деймън се приближи до одрания прозорец и се осмели да погледне през него, опитвайки се да различи нещо през непрозрачните драскотини, които пречупваха светлината. Нещо се раздвижи от другата страна на дока, пробягна силует, после друг. Интеркомът над главите им изстреля залп от статичен шум, като че ли се мъчеше да предаде нещо, после отново замълча.
6
„Норвегия“
Милицейските товарни кораби стояха разпръснати като в неподвижен кошмар. Един от тях се взриви като миниатюрно слънце, проблясна на визора и изгасна, докато от комканала се разнасяше статичен шум. Градът от частици заискри в траекторията на „Норвегия“, някои от по-големите дори се удариха в корпуса му и проехтяха с писък на загиваща материя.
Нямаше пъргави извъртания — те бяха неподвижни мишени, в които бойните компютри се прицелваха и стреляха. Съюзарски ездач си отиде по начина, по който бе загинал търгарът, и четирите ездача на „Норвегия“ се спуснаха, подравниха се по вектор, съгласуван с кораба майка, и дадоха огън — непрестанен обстрел, който парна един кръстосвач на Съюза, изравнил се за миг видимо с тях.
— Стреляй по него! — кресна Сигни на своя бойкомпер, когато стрелбата прекъсна.
Огънят изригна едновременно с думите й и попадна тъкмо в мястото, което се оказа, че заема бягащият кръстосвач. Принудиха съюзара да маневрира, да намали скоростта, за да оцелее. Надигнаха се възторжени викове, които бяха удавени във воя на сирените, когато насрещен щит разстрои управлението и отклони внезапно собствената им маса — компютър реагираше на компютър по-бързо, отколкото можеше човешкият мозък при такива скорости. Малори върна „Норвегия“ отново в курса и застана успоредно на жертвата. Бойкомпът включи нов продължителен обстрел точно по търбуха на кораба и по всичко, което излизаше от него. Сканерът започна да показва поле, осеяно с мъгла.
— Добре! — провикна се съгледвачът в общия интерком. — Попадение право в целта…
Чуха се стонове, когато „Норвегия“ се превъртя и започна нов рязък завой. Покрай него прелетяха търгарски кораби, насочили се навън, сякаш минаваха през замръзнала в космоса картина. Именно търгарите се движеха, промъквайки се през пролуките във формацията на Флотата, водеща неподвижна надпревара. После се спуснаха подир корабите на Съюза, като ги караха да маневрират, пречеха им да намерят достатъчно място за засилка.