Подлъгване и удар, точно като тяхната поява — кораб, който да ги привлече, докато атаката идваше от друг вектор. „Тибет“ и „Северен полюс“ се бяха впуснали навътре в системата, за да ги пресрещнат, движеха се насам от първия момент, в който изображението на сканера ги бе достигнало. Далекообхватният сканер току-що преизчисли позицията им, показа ги много по-наблизо, като прецени, че сигурно се движеха с максимална скорост.
Съюзът побягна — тази картина на сканера стигна до тях едновременно, — промени вектора право под огъня, който бълваха „Норвегия“, „Атлантик“ и „Австралия“. Съюзът изгуби ездачи, понесе щети, но продължи да се носи към периферията на системата въпреки обстрела, насочил се към „Тибет“ и „Северен полюс“. По интеркома долетя страхотна клетва, гласът на Мазиан изля поток от ругатни. Дванайсет кръстосвача от четиринайсетте, влезли в системата, заедно с облак от ездачи и кораби-стрели, се отдалечаваха от станцията и се отправяха към двата далечни патрула на Флотата, които бяха слепи заради разстоянието и сами там навън.
— Следвай ги по петите! — чу се дълбокият глас на Пори.
— Не! В никакъв случай! — отвърна бързо Мазиан. — Стойте на позиция!
Компютърът още ги управляваше синхронизирано. Командният сигнал идваше от „Европа“ на Мазиан. Наблюдаваха как Съюзарската флота премина през тяхната зона на обстрел и продължи към „Тибет“ и „Северен полюс“. Изотзад ги застигна блясъкът на енергийна вълна — статичен шум, който скоро се разчисти.
— Уцелихме го! — проехтя по кома.
„Пасифик“ трябваше да е унищожил онзи съюзарски кръстосвач преди няколко минути. Възможно бе в системата да се случват и други неща, които да не са в състояние да проследят веднага. Можеха да загубят Пел. Един удар щеше да е достатъчен да я погуби, ако това бе намерението на Съюза.
Сигни сви ръка, избърса челото си, даде знак на Граф и той пое управлението на секундата. Отново намаляваха скоростта, правеха маневра заедно с Мазиан. По комканала се разнесоха кодирани възражения.
— Не разрешавам — повтори Мазиан.
В „Норвегия“ всички притихнаха.
— Нямат шанс — промълви Граф — Трябваше да навлязат навътре в системата по-рано… да се приближат…
— Това е минало, мистър Граф! Приемете го такова, каквото е.
Малори превключи на общия интерком.
— Не можем да мръднем оттук. Ако е подлъгване, достатъчно е да изникне един техен кораб и да унищожи Пел. Не можем да им помогнем, не можем да рискуваме повече от нас, отколкото вече ни предстои да загубим. Имат и друга възможност. Те все още разполат с пространство, за да избягат.
Биха могли, помисли си тя, биха успели, ако извърнеха и скочеха в мига, в който Съюза попаднеше в сканерите им и компютърът на далекообхватния им покажеше в какво положение се намираха. Ако сканерните оператори на „Тибет“ и на „Северен полюс“ въвеждаха верните данни за далекообхватните изчисления, ако картината на техните екрани не показваше, че Мазиан и компания бе по петите на Съюза, преценявайки грешно маневрата им като преследване…
Флотата продължи да забавя скоростта. Сканерът показа, че търгарите започнаха да изчезват, когато бавният им полет бе достигнал скоростта на скока. Те изтичаха като кръв — животът на Пел, изнасяйки се в дълбокия космос.
Сигни преценяваше като компютър фактора време, скоростта на Съюза, разпространението на тяхното изображение, насрещната скорост на „Тибет“ и „Северен полюс“. Сега, време беше. „Тибет“ трябваше да си дава вече сметка, да проумява, че Съюзът се бе насочил към тях. Ако техните сканери им казваха истината…
Нейният собствен сканер продължаваше все още да показва развитие, влезло вече в историята, после спря и остана неподвижен, след като не бяха останали варианти, които компютърът на далекообватния да изчислява.
Все по-близо. Червената линия стигна до критичната точка за решение, продължи нататък. Да върви право напред. Малори седеше и наблюдаваше, както и всички останали бяха принудени да гледат. Юмрукът й се сви и тя едва се въздържа да не удари нещо — панела, креслото, нещо.
Случи се, наблюдаваха го как става, виждаха какво се бе случило вече — безполезната отбрана, масовото нападение. Два кръстосвача. Седем ездача. Всички до един. За четирийсет и повече години Флотата никога не бе губила кораби тъй безпомощно.