„Тибет“ отвърна с атака. Кант хвърли кораба си в скок близо до масата на противниците си и отнесе със себе си в небитието собствените си ездачи и един съюзарски кръстосвач. Внезапно в картината на сканера се появи празно петно. Това предизвика мрачни възгласи на възторг, които се повториха, когато „Северен полюс“ и ездачите му се втурнаха през редиците на съюзарите.
Почти успяха да минат през дупката, направена от Кант. После картината се превърна в хаос от изображения. Компютърният сигнал, който „Северен полюс“ бе започнал да предава, рязко прекъсна.
Сигни не бе споделила възторга, само бе кимнала всеки път към никого по-определено, мислейки си за мъжете и жените на борда, хора, които познаваше, отвращавайки се от ситуацията, в която бяха изпаднали. Далекообхватният сканер възстанови картината, отговори на въпросите. Оцелелите изображения — тези на Съюза — продължиха да се придвижват напред, минаха в скок, изчезнаха от екрана. Съюзарите щяха в крайна сметка да се върнат, и то с подкрепления — просто щяха да извикат повече кораби.
А следващият път, или по-следващият, щеше да се случи. Съюзът можеше да жертва кораби. Съюзарски кораби се прокрадваха по периферията на системата, но Флотата не смееше да излезе навън ги гони. „Загубихме — обърна се Сигни мислено към Мазиан. — Ясно ли ти е това? Ние загубихме.“
— На Пел има бунт — дойде спокойно гласът на Мазиан по комканала. — Не знаем какво е положението там. Изправени сме пред безредици. Не напускайте формацията. Не можем да изключим възможността за ново нападение.
Но изведнъж контролните панели на „Норвегия“ светнаха. Цяла секция си възвърна отново независимостта. Корабът бе изключен от компютърната синхронизация. На екрана се появи заповед, изпратена от компютъра.
…ЗАЩИТАВАЙТЕ БАЗАТА.
Малори бе освободена. „Африка“ също. Два кораба, които да се върнат и да превземат размирната станция, докато другите останаха пазят периметъра си и пространство за маневриране.
Сигни включи общия интерком.
— Дей, с оръжие и скафандри. Ще трябва сами да си осигурим база, като всички до един се включат в операцията. Изкарай алтернативния екипаж със скафандри да охранява дока. Ще влезем вътре след войниците, които се наложи да оставим.
От комканала избухна рев, многогласен и гневен, когато отчаяните войници изведнъж се почувстваха отново нужни за нещо, което изгаряха да направят.
— Граф! — рече тя.
„Норвегия“ включи червен алармен сигнал, въпреки че войниците долу се подготвяха за бой, пое огромното натоварване, докато се обръщаше в обратна посока, и се насочи право към станцията. „Африка“ на Пори също напусна формацията, следвайки я по петите.
7
Главно управление на Пел
— …осигурете ни влизане в док — чу се по комканала гласът на Малори — и отворете вратите към главното управление, защото иначе ще направим станцията само на сектори.
„Сблъскване“, замигаха екраните. Пребледнели оператори се свиха на пултовете си, Джон се хвана за облегалката на креслото пред компанела, вцепенен от мисълта, че кръстосвачи се прилижават право към Пел.
— Сър! — извика някой.
Виждаха се на визора, бляскави тела, изпълващи целия екран, чудовища, насочили се точно срещу тях, после се превърнаха в стена от мрак, която се разцепи и мина покрай камерите над и под станцията. Панелите заискриха от статично електричество и сирените завиха, когато кръстосвачите прелетяха, сякаш плъзгайки се по повърхността. Един от визорите изгасна и се включи аварийният сигнал за повреда, както и воят на тревогата при декомпресиране.
Лукас се извърна, потърси Джесад, който преди бе застанал близо до вратата. Сега там стоеше само Кресич, отворил уста под писъка на сирените.
— Чакаме отговор — донесе се по комвръзката друг, по-нисък глас.
Джесад бе изчезнал. Джесад или някой друг се бе провалил на Маринър и станцията бе загинала.
— Намерете Джесад! — кресна Джон на един от хората на Хейл. — Хванете го! Изхвърлете го навън!
— Идват отново! — изпищя операторка.
Джон рязко се обърна, погледна екраните, понечи да каже нещо, после замаха припряно с ръка.
— Комвръзка! — изрева той и един оператор му подаде микрофон. Преглътна, наблюдавайки приближаващите се гиганти на визора. — Можете да влезете в док! — викна в микрофона, като се опита да контролира гласа си. — Повтарям: тук е станционният управител на Пел Лукас. Осигурено ви е влизането ви в док.
— Повторете! — отвърна му гласът на Малори. — Кой сте вие?
— Джон Лукас, временно изпълняващ функцията на станционен управител. Анджело Константин е мъртъв. Моля ви, помогнете ни.