От другата страна настъпи мълчание. Картината на сканера започна да се променя, големите кораби се отклониха от близкия до сблъскване курс, като забележимо намалиха скоростта.
— Първи в док ще влязат ездачите ни — обяви гласът на Малори. — Ясно ли е, станция Пел? Най-напред ще кацнат ездачите, за да действат като докерни бригади за кръстосвачите. Ще им помогнете при влизането и после ще се отстраните от пътя им или те ще стрелят по вас. За всеки проблем, който срещнем, ще ви направим по една дупка.
— Станцията се намира в условия на бунт — отправи апел Джон. — И-зоната изскочи навън.
— Приехте ли нарежданията ми, мистър Лукас?
— Пел ги прие ясно. Разбирате ли какъв е нашият проблем? Не можем да гарантираме, че няма да създаваме неприятности. Някои от доковете ни са изолирани. Приемаме войниците ви като помощ. Опустошени сме от бунта. Може да разчитате на сътрудничеството ни.
Последва дълго колебание. На сканера се бяха появили още мигащи точки — ездачите, които съпровождаха кръстосвачите.
— Разбираме — каза Малори. — Пристигаме с войници. Погрижете се първият ми ездач да влезе безопасно в док с ваша помощ или ще си пробием сами вход за войниците и ще разбиваме сектор след сектор без шанс за оцеляване. Точно такъв е вашият избор.
— Ясно. — Джон избърса лицето си. Виенето на сирените бе замряло. В центъра за управление бе настъпило гробно мълчание. — Дайте ми време да осигуря каквато мога охрана за най-надеждните докове. Край.
— Разполагате с половин час, мистър Лукас.
Джон отмести поглед от компулта и привика с ръка един пазач край вратата от собстваната си охрана.
— Пел разбра. Половин час. Ще ви разчистим док.
— Синият и зеленият, мистър Лукас. Погрижете се за това.
— Синият и зеленият док — повтори той дрезгаво. — Ще направим всичко, което можем.
Малори прекъсна връзката. Джон превключи на канала към главната комцентрала.
— Хейл! — викна той. — Хейл!
Появи се лицето на Бран.
— Предайте до всички. Цялата служба за сигурност да отиде на доковете. Да освободи синия и зеления за предстоящо кацане.
— Разбрано — отвърна Хейл и изключи.
Лукас прекоси залата до вратата, където продължаваше да стои Кресич.
— Вземете отново микрофона. Включете интеркома и кажете на онези хора, за които твърдите, че може да ги контролирате, да стоят мирно. Чувате ли?
Василий кимна. В очите му се забелязваше разсеяност, сякаш не бе съвсем с всичкия си. Джон го хвана за ръката и го завлече до компулта, на който операторът веднага му освободи мястото. Настани Кресич на стола, връчи му микрофона и остана да го слуша, докато той се обръщаше към помощниците си по име, като ги призова да разчистят нужните докове. В коридорите продължаваше да цари паника, доколкото можеха да видят по местата, където все още работеха камерите. На девето зелено ниво се забелязваше блъскаща се навалица и пушек и обезумелите тълпи се втурваха във всяко пространство, което успяваха да освободят, като въздух във вакуум.
— Всеобща тревога! — нареди Лукас на шефката на контролен пулт номер едно. — Включете предупреждението за нулево притегляне.
Жената се обърна, повдигна защитния капак и натисна бутона под него. Запищя сирена, по-различна и по-натрапчива от всички други аларми, които виеха из коридорите на Пел.
— Потърсете сигурно място! — прекъсваше я периодически глас. — Избягвайте големи открити пространства! Отидете в най-близкото изолационно помещение и се огледайте за аварийни скоби. Ако настъпи пълно загубване на притеглянето, запомнете показанията на стрелките в датчиците за ориентация и ги следете, докато станцията се стабилизира… Потърсете сигурно място…
Паниката в коридорите се обърна в бягство през глава, блъскане на врати, писъци.
— Намалете притеглянето! — предаде Джон на оперативния координатор. — Предизвикайте промяна, която могат да почувстват там навън.
Дадоха се съответни заповеди. За трети път станцията се дестабилизира. Коридорът на девето зелено ниво започна да се опразва, щом хората се втурнаха към по-малки пространства, дори към по-малки странични коридори. Лукас се свърза отново с Хейл.
— Изкарай хората си там! Очистете тези докове! Дал съм ви тази възможност, дявол да ви вземе!
— Слушам, сър! — отзова се Бран и отново изчезна от екрана.
Джон се извъртя и направи пълен оборот, като гледаше разсеяно операторите, видя Лий Куейл, който се държеше за до вратата. Направи знак на Куейл, хвана го за ръкава, когато се приближи, и го дръпна настрана.
— Онази недовършена работа на зеления док — рече той. — Слез там и се погрижи за нея, разбираш ли? Свърши я!