— Да, сър — отвърна Лий и хукна, като явно имаше достатъчно разум да си даде сметка, че животът им зависеше от това.
Съюзът би могъл да победи. Дотогава щяха претендират за неутралитет на станцията, да се хващат за каквото могат. Джон се разхождаше между редиците, като се хващаше за облегалките на столове и за пултовете при някое силно колебание на притеглянето от време на време и се опитваше да предпази цялото управление от паника. Държеше Пел. Вече бе получил това, което Съюзът му бе обещал, и можеше да го запази както при Мазиан, така и при Съюза, ако беше внимателен. Досега Лукас бе действал предпазливо, много повече, отколкото бе изисквал от него Джесад. Не бе оставен жив свидетел в офиса на Анджело, нито в Правния отдел, макар нападението там да не бе постигнало нищо. Единствено Алисия, която не знаеше нищо, която никому не бе навредила, която нямаше глас, и нейните синове…
Деймън представляваше опасност. Деймън и съпругата му. Нямаше как да контролира Куен… Обаче ако младият Константин започнеше да отправя обвинения…
Хвърли поглед през рамо и изведнъж забеляза отсъствието на Кресич, на Василий плюс двамата, които трябваше да го пазят. Бягството на неговите собствени хора го вбеси, докато от това на Кресич му олекна. Василий щеше да изчезне отново сред тълпите на И-зоната, изплашен и недостижим.
Само Джесад… Ако не бяха успели да го хванат, ако той бе на свобода, в близост до нещо жизнено важно…
Сканерът показваше приближаването на ездачите. На Пел й оставаше още малко време, преди да я нападнат войниците на Мазиан. Една операторка му съобщи положителната идентификация на корабите, които чакаха отвън — Малори и Пори, двамата палачи на Мазиан. Всеки от тези капитани си имаше слава — единият за своята безскрупулност, а другият — за насладата от нея. Значи Пори бе вторият. Новината не беше добра.
Стоеше, плувнал в пот, и чакаше.
8
Зеленият док
Нещо ставаше отвън. Деймън прекоси разхвърляния под на тъмната работилници и се приближи до прозореца, като отново се опита да види нещо навън през обезобразената му повърхност, отскочи, когато червеното проблясване на изстрел се пречупи в драскотините. Чу се вик, смесен с бръмченето на пусната в действие машина.
— Които и да са сега отвън, идват насам и носят пушки.
Отстъпи назад от вратата, като се движеше предпазливо при отслабналото притегляне. Джош приклекна, вдигна от пода една метална пръчка, която бе поддържала счупена витрина, и му я подаде. Деймън я пое и Тали взе друга за себе си. Константин се приближи до вратата, а Джош застана от другата й страна, прилепен до стената. Отвън не се чуваше никакъв звук близо до тях, докато в далечината се носеха викове. Деймън се осмели пак да надникне, тъй като светлината идваше от друга посока, но се отдръпна бързо при вида на човешки сенки близо до изподрания прозорец.
Вратата рязко се разтвори, задействана от карта от външната страна, от някой, който имаше необходимия приоритет. През нея се втурнаха двама мъже с насочени напред пушки. Деймън стовари стоманената пръчка върху главата на първия, като погледа му се замъгли от ужаса на извършеното, а Джош удари другия. Мъжете паднаха неестествено при ниското притегляне, изпускайки пушка. Тали я грабна, стреля два пъти, за да е сигурен. Единият потрепери в предсмъртна агония.
— Вземи пушката! — изсъска Джош.
Константин се наведе и бутна деликатно тялото, видя, че мъртвата му ръка стискаше приклада на пушката от необичайна пластмаса. Тали коленичи, претърколи другия труп и започна да го съблича.
— Дрехите — каза той. — И пропуските. Лични карти, които функционират.
Деймън остави пушката настрана и преглътна отвращението си, съблече безчувственото тяло, свали собствения си костюма и навлече окървавения комбинезон. В коридорите щеше да е пълно с хора с кървави петна по дрехите. Претърси джобовете за карта, откри документи в тях, после намери картата на пода, където лявата ръка на мъжа я бе изпуснала. Наклони личната карта към светлината. Лий Антон Куейл… Фирма „Лукас“…
Куейл. Куейл от размириците на Тамдолу. Значи бе служител на Джон Лукас. Изпълняваше поръчения на Джон, а Лукас държеше в ръцете си управлението на компютрите… Именно в момент, когато И-зоната бе успяла да отвори вратите си. Когато хора от рода Константин бяха били убити в най-строго охраняваната зона на Пел… Когато картата му престана да функционира и убийците знаеха как да го намерят… Всичко това бе работа на Джон.
Ръка го хвана за рамото.
— Хайде, Деймън!