Той се изправи, трепна, когато Джош използва пушката си, за да изгори лицето на Куейл, така че да стане неузнаваемо, после на другия труп. Лицето на самия Тали бе обляно в пот и блестеше на светлината от вратата, застинало в ужас, но реакциите му бяха нормални — на човек, чиито инстинкти знаят какво да правят. Той се спусна към дока и Деймън хукна с него, навън на светло. Но веднага намалиха, защото доковете бяха на практика празни. Хивравличният портал на белия док бе спуснат, този на зеления док бе скрит зад хоризонта. Прекосиха, озъртайки се нащрек, пространството пред огромния портал на белия сектор, стигнаха до крановете от другата страна на дока, после продължиха да се движат под тяхното прикритие, докато хоризонтът се разгръщаше надолу. Тогава видяха група мъже, работещи по съоръженията за обслужване на кораб в док, които се движеха бавно и внимателно при намаленото притегляне. Навсякъде по доковете лежаха разпръснати трупове, хартии и отломки, навън сред широко отвореното пространство, където бе трудно да се стигне, без човек да бъде забелязан.
— Там лежат достатъчно карти — рече Джош, — които да ни скрият под множество имена.
— За всяка врата, която не се задейства с глас — измърмори Деймън.
Без да изпуска от очи мъжете, заели се с работа, и онези, застанали на пост долу край входа на девето зелено ниво, които се виждаха оттук, той се прокрадна до най-близкия труп — като се надяваше, че бе тялото бе на мъртвец, а не на някой зашеметен или преструващ се. Приклекна, като продължи да наблюдава работниците, претърси джобовете и измъкна от тях карта и още документи. Прибра ги и мина на следващия, докато Джош мародерстваше други. После нервите му го накараха да притича назад към прикритието и Тали веднага се присъедини към него. Тръгнаха нататък, нагоре по дока.
— Хидравличният портал на синия док е отворен — каза той, когато на хоризонта се появи арката на съответния сектор.
За момент лудо му се прииска да се скрие, да се добере до синия сектор, когато движението по коридорите се успокои, да се изкачи на първо ниво и да зададе няколко въпроса под прицела на пушката. Но това бе напразна надежда. Нямаше да живеят толкоз дълго. Не мислеше, че ще оцелеят.
— Деймън!
Вдигна поглед, проследи посоката, в която сочеше Джош, нагоре през релсите на крановете към първото гнездо на зеления док. Там блестеше зелена светлина. Приближаваше се кораб, но нямаше как да се разбере дали бе на Мазиан или на Съюза. Интеркомът прогърмя, разнесе ехото на нареждания в пустотата. Корабът се приближаваше с помощта на направляващия конус, движеше се бързо.
— Ела! — прошепна Джош, като дръпна ръката му и го подкани да притичат към входа на девето зелено ниво.
— Притеглянето не намалява — измънка Деймън, като се противопостави на настояването на Тали. — Не виждаш ли, че е трик? Главното управление разчисти коридорите, за да могат собствените им хора да минат по тях. Този кораб не би влязъл в док, ако притеглянето е излязло напълно от равновесие. Не биха рискували с голям кораб. Просто малко нестабилност, за да потушат бунта. Но това няма да разчисти тълпите. Ако отидем в онези коридори, ще налетим тъкмо на тях. Така че недей. Остани тук.
— КЗК 501 — чу да съобщават високоговорителите и сърцето му трепна.
— Един от ездачите на Малори — промърмори край него Джош. — Малори. Съюзът е отстъпил.
Константин го изгледа, видя омразата, която пламтеше върху разстроеното ангелско лице — край на надеждата.
Минутите минаваха. Корабът пъхна нос в гнездото. Докерната бригада се затича да прикрепи свързващите ръкави, да подсигури връзките. Ръкавът за достъп се залепи върху вратата на корабния шлюз с шипене, което се чу през празното пространство. Под него се чу свистене и щракване на люк и докерната бригада хукна да бяга.
Няколко души изскочиха от затъмнения район под крановете, невъоръжени. Двама се втурнаха напряко към отсрещната страна, за да заемат позиция с вдигнати пушки. Разнесе се тропот на още тичащи крака и интеркомът се включи отново, за да предупреди за пристигането на самия кръстоствач „Норвегия“.
— Наведи си главата — изсъска Джош.
Деймън се приведе леко, клекна край приводите на един от подвижните резервоари, където Тали бе заел по-добро прикритие, и се опита да види какво става по-нататък, но плетеница от свързващи ръкави му закриваше гледката. Малори използваше свои собствени хора за докерни бригади. Обаче Джон Лукас сигурно се намираше все още горе, в главното управление, и сътрудничеше с Мазиан, който, притиснат от нападение на Съюза, щеше да предпочете ефикасните действия пред правосъдието. Да излезе там, да се приближи до въоръжени и нервни войници на Компанията, да повдигне обвинение в убийство и съзаклятничество, докато Джон Лукас физически владееше главното управление и станцията, а умът на Мазиан бе зает със Съюза?