Джон щеше да се окаже сред оцелелите и в двата случая, помисли си Деймън. Заради упоритостта на майка му, заради отказа й да умре. Може би заради неговата собствена твърдоглавост, че не се бе опитал да се сближи с чичо си, независимо какво бе сторил той. Навярно Пел се нуждаеше в последно време от управител, умеещ да сменя страните и да оцелее, да прави компромиси с нещата, с които трябва.
Деймън обаче не можеше. Само ако Джон се намираше пред него в този момент… Омраза, омраза с такава сила бе ново усещане. Безпомощна омраза, като тази на Джош. Но щеше да има отмъщение, ако оцелееше. Не за да навреди на Пел. За да направи съня на Джон Лукас по-неспокоен. Докато имаше на свобода дори един-единствен Константин, никой владетел на Пел нямаше да се чувства в пълна безопасност. Мазиан, Съюзът, Джон Лукас — никой от тях нямаше да притежава Пел, докато не го хванат. А Деймън щеше да им се изплъзва толкова дълго, колкото му бе възможно.
ГЛАВА ТРЕТА
Основна база на Тамдолу: 13:00 ч, местна нощ
Все още нямаше отговор. Емилио притисна ръката на Милико към рамото си и продължи да стои надвесен над Ернст, седнал на компулта, докато други служители се бяха събрали наоколо. От станцията не идваше нито дума, нищо не се чуваше и от Флотата. Пори и цялата му дружина бяха напуснали с гръм и трясък планетата и изчезнали в мълчание, което продължаътя. Не желаем да работим за Съюза, ако нещата горе опрат до това в крайна сметка. Нито да стоим тук и да се разправяме с Пори, когато той се върне.
Този път шептенето бе по-тихо, по-скоро от уплаха, отколкото от паника.
— Сър — попита го Джим Ернст, — искате ли да остана тук край комстанцията?
— Ти искаш ли да останеш?
— Не — отговори Ернст.
Емилио кимна бавно, като огледа всички наоколо.
— Можем да вземем преносимите компресори, полевия купол, да се окопаем, когато стигнем на безопасно място. В състояние сме да преживеем там навън. Новите ни бази го правят. Значи можем.
Хората поклатиха глава объркано. Твърде трудно бе да си представят какво ги очакваше. Самият той не можеше и го знаеше.
— Предайте съобщението също и на другите бази по пътя — нареди Константин. — Да се включат в операцията или да си останат по местата — както решат. Не принуждавам никого да се втурне в гората, ако не смята, че може да се справи. Нещото, за което вече сме се погрижили, е Съюзът да не пипне тамдолците. Така че сега трябва да се предпазим да не хване нас самите. Ще се снабдяваме с храна от резервните складове, за които не съобщихме на Пори. Ще вземем преносимата комстанция, ще извадим някои от възловите части на машините, които не можем да отнесем с нас. И просто ще се спуснем малко надолу по пътя и ще свърнем в горите, ще използваме камионите дотам, докъдето могат да ни закарат, ще скрием по-тежките неща, после ще ги пренесем едно по едно до мястото, където ще изкопаем ново селище. Онези могат да взривят шосето и камионите, но ще им необходимо време, докато успеят да си отговорят на който и да друг въпрос. Ако някой иска да остане тук и да работи за новото ръководство… или за Пори, ако се появи отново, може да го направи. Не мога да се преборя с вас и няма намерение да опитвам.
Настъпи почти пълно мълчание. После някой се отдели от групата и започна да прибира личните си вещи. Все повече и повече хора го последваха. Сърцето на Емилио биеше лудо. Поведе Милико към тяхната квартира в ъгъла, за да съберат малкото от вещите си, които можеха да вземат. Нещата можеха да се развият и по друг начин. Възможно бе да се зародят противоположни настроения сред хората. Можеха да предадат него и Милико на новите собственици, ако се стигнеше дотам, за да спечелят благоразположението на опозицията. Способни бяха да го сторят. Имаше достатъчно такива сред тях, както сред хората от И-купола и работниците навън…
От семейството му нямаше никаква вест. Баща му би изпратил някакво съобщение, ако можеше. Ако беше в състояние.
— Побързай — подкани той Милико. — Новината за това вече се разнася навсякъде навън.
Пъхна един от само няколкото налични в базата пистолети в джоба си, когато взе най-тежкото си палто. Напълни една кутия с цилиндри за дихателите, грабна една манерка и късата брадва. Милико взе ножа и чифт навити одеяла и двамата излязоха отново в общото помещение на купола, сред бъркотията на служителите, които навиваха одеяла по средата на пода. Опитаха се да въведат ред.