— Трябваше да се изтеглим през последната смяна — заяви Граф, преглеждайки утринните съобщения, — докато всичко бе още съвсем спокойно.
— Можем и сега — отвърна Сигни, — но не бива да рискуваме Пел. Ако те не успеят да се справят с положението, ще трябва да се намесим ние. Обади се на станционния съвет и им кажи, че сега съм готова да се срещнем. Аз ще отида при тях. По-безопасно е, отколкото да ги пуснем на доковете.
— Вземи совалка около пръстена — предложи Граф, с обичайната си загриженост, изписана на широкото му лице. — Не рискувай кожата си навън, без да си заобиколена поне от цял взвод. В момента те едва се владеят. Достатъчна е една искрица, за да избухнат.
В предложението имаше смисъл. Но тя прецени как биха погледнали от Пел на подобна боязън, поклати глава. Отиде в каютата си и облече най-подходящото за официална униформа, поне в съответния тъмносин цвят. Излезе, съпровождана от Дей Джанц и охрана от шест бронирани войници, и прекосиха дока направо към изолационния пропусквателен пункт — врата и коридор край огромния хидравличен портал между секциите. Никой не се осмели да се приближи към нея, макар на нечии лица да бе изписано, че може би биха опитали, но се колебаеха заради въоръжените войници. Малори стигна безпрепятствено до вратата и мина през нея, нагоре по рампата към друга охранявана врата, после надолу към основната част на станцията.
След това трябваше само да вземе асансьор през различните нива до административната секция, синия горен коридор. Промяната между световете бе рязка — от голата стомана на доковете и опразнената изолационна зона до залата, строго охранявана от станционната служба за сигурност, до фоайето с остъклени стени и заглушаваща звука рогозка на пода, където странни дървени скулптури ги посрещнаха наред с група удивени граждани. Изкуство. Сигни премигна и се загледа, учудена от това припомняне на лукса и цивилизацията. Забравени неща. Неща, за които се носеше мълва. Спокойствието да се твори и създава произведение, което нямаше друга функция, освен да бъде такова, каквото никой друг освен човек не би го направил. Беше прекарала целия си живот изолирана от такива неща, знаеше само, че някъде далече съществува цивилизация и че богати станции поддържаха лукс, скрит от чужди погледи.
Но от странните сплескани кълба върху продълговати дървени конуси не гледаха човешки лица, а чужди, с големи кръгли очи: лица от Тамдолу, изработени старателно от дърво. Човек би използвал пластмаса или метал.
Тук наистина имаше не само хора: фактът бе очевиден по ситно сплетената рогозка, по ярките рисунки, създадени по законите на чужда, неземна геометрия, още повече от дървените конуси, от кълбата, покрити изцяло с лица и големи очи, лица имаше и по дърворезбата на мебелите и дори по вратите — изпъкваха с най-малки подробности, сякаш всички тези очи трябваше да напомнят на хората, че Тамдолу е винаги с тях.
Това се отрази на всички. Дей изрече тихо проклятие, преди да стигнат до последната врата, където официалните цивита ги пуснаха да влязат и ги последваха в заседателната зала.
Този път срещу тях бяха човешки лица, чиито изражения имаха на пръв поглед забележителна прилика с тези на чуждата дърворезба. Шест редици столове от едната страна, овална маса в средата.
Беловласият мъж в центъра се изправи и с жест ги покани в стаята, в която вече бяха влезли. Анджело Константин. Другите останаха по местата си.
Край масата имаше шест стола, които не бяха част от постоянната подредба; и шестима мъже и жени, които, ако се съди по облеклото им, не бяха част от станционния съвет, нито дори от Задпредела.
Хора на Компанията. Сигни можеше да остави войниците във външното помещение в знак на уважение към съвета, да се освободи от заплахата на пушките и напомнянето за силата си. Тя не помръдна, не отговори на усмивките на Константин.
— Можем да бъдем кратки — рече тя. — Изолационната ви зона е добре обособена и изпълнява функциите си. Бих ви посъветвала да я държите под силна охрана. Сега ще ви предупредя, че други товарни кораби се гмурнаха в скок без нашето разрешение и не бяха включени в конвоя ни. Ако сте разумни, ще следвате препоръките, които ви дадох, и ще изпратите на борда хора от службата ви за сигурност, преди да допуснете който и да е търгар да се приближи до вас. Аз скоро ще се изтегля и тогава това ще е ваш проблем.
В залата се разнесе шепот, издаващ паника. Един от представителите на Компанията се изправи:
— Държахте се доста властно, капитан Малори. Такъв ли е обичаят тук?