На кораба се очакваше да пристигне някакъв посетител, тръгнал към него, някоя важна личност.
Самият Джесад, за да докладва за провала и да се отърве от парче ненужен човешки багаж?
Младият Лукас успя да довърши втората си чаша, преди припряните действия на екипажа и последвалото трепване на корпуса да известят за установяването на контакт. Чу се доста шум от блъскане на метал и звукът при потеглянето на асансьора, сетне трясък, когато кабината се синхронизира с въртящия се цилинъдър. Някой се качваше. Виторио продължи да седи над чашата си пред себе си и съжали, че не бе малко по-пиян, отколкото се чувстваше. Изпъкналата крива на пода закриваше изхода на асансьора, намиращ се оттатък мостика. Не можеше да види какво става, забеляза само отсъствието на някои от екипажа на „Чука“ от постовете им. После вдигна сепнато глава, когато изведнъж ги чу да идват от обратната страна, откъм гърба му, минали за главната зала през квартирите на екипажа.
Блас от „Чука“. Двама от екипажа. А зад тях куп непознати във военни униформи и няколко неуниформени. Виторио се изправи, поклащайки се, на крака и ги изгледа. Сред тях беше посивял от подмладата офицер, респектиращ със сребристите си коси и бляскави значки на високия ранг. И Дейин. Дейин Джейкъби.
— Виторио Лукас — представи го Блас. — Капитан Себ Азов, главнокомандващ флотата, мистър Джейкъби от вашата станция и мистър Сигъст Ейръс от Земната компания.
— От Съвета за сигурност — поправи го последният.
Азов зае място на масата, а останалите се разположиха на скамейките наоколо. Виторио също седна отново, усещайки изтръпналост в пръстите на ръцете си. Чувстваше се като потопен в алкохолен залив, в който настъпваха приливи и отливи. Опита се да се държи нормално. Бяха дошли да го видят, именно него, но той не можеше да им окаже абсолютно никаква помощ — нито на тях, нито на когото и да е било.
— Операцията започна, мистър Лукас — каза Азов. — Унищожихме два от кръстосвачите на Мазиан. Няма да е лесно да измъкнем останалите, както стоят близо до станцията. Извикахме още кораби, но прогонихме навън търгарите, всички далекообхватни товарни кораби. Тези, които са все още край Пел, са влекачи на къси разстояния, служещи за камуфлаж.
— Какво искате от мен? — запита Виторио.
— Мистър Лукас, познавате търгарите, които използват станцията за своя база. Вие сте управлявали фирма „Лукас“, поне до известна степен, така че знаете корабите.
Той кимна в знак на съгласие.
— Вашият кораб „Чукът“, мистър Лукас, ще се върне в комобсега на Пел и когато се свързва с други търгари, вие ще се явявате в ролята на комператор на „Чука“. Не под истинското ви име, разбира се, ще ви бъде предоставена информация за фамилията на „Чука“, която ще разучите много старателно. Ще се представяте като някой от нейните членове. Ако към „Чука“ бъде проявен интерес от милицейски патрули на търгарите или от Мазиан, животът ви ще зависи единствено от вашето въображение и умение да го използвате. „Чукът“ ще подскаже на останалите търгари, че най-добрият начин да оцелеят е да се изнесат в периферията на системата и изобщо да не се замесват в тази история, да не застават на пътя на абсолютно никого и да прекратят търговията си с Пел. Искаме онези кораби да се разкарат от там, мистър Лукас, и ще е голяма политическа грешка, ако се разбере, че сме завзели „Чука“ и „Лебедово око“ и използвали тяхното прикритие. Нямаме намерение това да се разчуе, разбирате ли ме?
Екипажите на тези кораби, помисли си Виторио, никога няма да бъдат освободени, не и без Пренастройка. Даде си също сметка, че неговата собствена памет щеше да представлява заплаха за съюзарите, защото никога нямаше да им е политически изгодно търгарите да разберат, че Съюзът бе злоупотребил с техния неутралитет — грях, за който твърдяха, че бе извършил единствено Мазиан. Че бяха отвлекли с принуда не само хора от екипажа, но и цели кораби също, бяха отнели имената им — най-вече имената, доверието, самоличността на тези хора. Прокара пръсти по чашата пред себе си, осъзна какво прави и веднага престана, като се опита да изглежда трезв и разумен.
— Това е и в мой собствен интерес — рече той. — Бъдещето ми на Пел съвсем не е сигурно.
— Как така, мистър Лукас?
— Храня известни надежди за кариера под управлението на Съюза, капитан Азов. — Вдигна очи към мрачното лице на Азов, надявайки се, че гласът му звучи толкова спокойно, колкото му се искаше. — Взаимоотношенията между мен и баща ми… не са топли, така че той ме предаде на вас без никакви угризения. Сега имах време да поразмишлявам. Предостатъчно време. Предпочитам да сключа собствени споразумения със Съюза.