— Изглежда Пел няма много приятели — забеляза меко Азов, като погледна към тъжното изражение на Ейръс. — Вече я изоставят и тези, на които им е все едно. Както пожелаят управляваните, господин посланик.
Сигъст извърна очи настрани към Азов.
— Ние се съгласихме с положението. В намеренията на мисията ми никога не е влизало да се противопоставяме на желанието на хората, които живеят в тези райони. Безпокоя се единствено за сигурността на станция Пел. Говорим за живота на хиляди хора, сър.
— Това е обсада, мистър Ейръс. Ще отрежем снабдяването им и ще прекъснем работата им, докато не започнат да се чувстват все по-зле. — Азов обърна лицето си отново към Виторио и го изгледа продължително. — Мистър Лукас, трябва да ги лишим от достъп до ресурсите в мините и до самата Тамдолу. Възможно е да нанесем удар там, но от военна гледна точка ще ни струва скъпо, както и последствията няма да са изгодни. Затова ще започнем разнищването на ситуацията отдругаде. Мазиан държи Пел в смъртен захват. Той ще остави само развалини, ако бъде победен, ще вдигне във въздуха Тамдолу и ще взриви самата станция, после ще отстъпи към Задните звезди, към Земята. Искате ли скъпоценната ви родна планета да бъде използвана като база на Мазиан, мистър Ейръс?
Сигъст го стрелна с уплашен поглед.
— О, той е напълно способен на това — каза Азов, като не преставаше да гледа Виторио със студените си, пронизващи очи. — Мистър Лукас, задълженията ви няма да включват нищо повече, освен да съберете информация и да убедите търгарите да не търгуват с Пел. Ясно ли ви е? Смятате ли, че това е по възможностите ви?
— Да, сър.
Азов кимна.
— Ще ни разберете, мистър Лукас, ако освободим вас и мистър Джейкъби за момента, нали?
Виторио се поколеба, малко замаян, осъзна смътно, че това бе заповед и че сивият поглед на Азов не допускаше никакви контрапредложения. Стана от масата. Дейин си проправи път навън покрай Сигъст и да се съвещават останаха Ейръс, Блас и Азов. Капитанът на „Чука“ очакваше да получи заповеди, като много му се искаше да разбере от какво естество ще са те.
Бяха загубили кораби. Азов не бе представил истината такава, каквато бе. Виторио бе чул екипажа да говори за това. Липсваха цели кръстосвачи. А тях щяха да ги изпратят именно в такава ситуация.
Спря за малко в другия край на коридора, откъдето заради извивката не се виждаше съвещанието в залата, погледна назад към Дейин и седна на пейка край масата в помещението, отредено за почивка на екипажа.
— Добре ли си? — попита той Дейин, към когото никога не бе изпитвал особено топли чувства. Но всяко лице от дома бе добре дошло сред тези студени стени, при създалите се обстоятелства.
Джейкъби кимна.
— А ти? — Такова внимание бе по-голямо от обикновеното, което бе получавал от чичо си Дейин.
— Добре съм.
Джейкъби седна насреща му.
— Каква е истината? — запита го Виторио. — Колко кораба загубиха там?
— Понесоха големи щети — отвърна Дейин. — Виждам, че липсват кораби. Мисля, че ги няма кръстосвачите „Победа“ и „Издръжливост“.
— Съюзът обаче може да построи нови. Извикали са други за подкрепление. Колко време ще продължава това още?
Дейин поклати глава, като вдигна многозначително поглед към тавана. Вентилаторите бръмчаха и заглушаваха разговорите, така че да не се чуват по-надалеч, но не ги изолираха от подслушване.
— Притиснали са го от всички страни — рече Дейин след малко. — И те могат да получават провизии безкрайно, докато Мазиан е хванат в капан. Това, което каза Азов, е истина. Той им струва скъпо, твърде скъпо, но неговите загуби са по-големи.
— А нас какво ни чака?
— Честно казано, предпочитам да съм тук, вместо на Пел.
Виторио се засмя горчиво. Очите му се замъглиха, изведнъж почувства болка в гърлото, която на практика никога не бе изчезвала, и поклати глава.
— Говорех сериозно — заяви той за тези, които може би ги подслушваха в момента. — Ще дам на Съюза най-доброто от себе си. Това е най-хубавото, което някога ми се е случвало.
Джейкъби го изгледа учудено, смръщи се и навярно разбра какво имаше предвид. За пръв път през двайсет и петте години на своя живот Виторио изпита роднинска привързаност към някого. Фактът, че този някой се случи да бъде Дейин — който бе с трийсет години по-възрастен от него и бе преживял съвсем други неща, — го изненада. Но малко време, прекарано в дълбокия космос, можеше да направи приятели от коренно различни хора. Навярно Дейин, помисли си той, също бе направил вече подобен избор и Пел бе престанала да бъде дом и за двамата.