Мазиан влезе в залата, облечен в тъмносиня униформа без никакви знаци, с измъчено лице. Лукас се изправи на крака в знак на уважение. Конрад Мазиан му махна с ръка да седне отново. Пристигнаха и други, които заеха местата си около масата — офицери от „Европа“, но никой от капитаните. Погледът на Джон се местеше от един на друг.
— Изпълняващ длъжността станционен управител — рече спокойно Мазиан. — Какво, мистър Лукас, се случи с Анджело Константин?
— Мъртъв е — отвърна Джон, като се опита да потисне всякаква реакция, която не би изглеждала невинно. — Бунтовници са нападнали офисите на станцията. Убили са него и целия му персонал.
Мазиан просто го гледаше абсолютно безучастно. Лукас се изпоти.
— Смятаме, че може да е имало заговор — продължи Джон, като се опитваше да отгатне мислите на капитана. — Нападението на други офиси, отварянето на вратата на И-зоната, съвпадането по време на всичко. Правим разследване.
— И какво открихте?
— Все още нищо. Подозираме, че на станцията има агенти на Съюза, които са се промъкнали някак си при обработването на бежанците. Някои са били пуснати навън, може да са имали приятели или близки, останали в И-зоната. Чудим се как са могли да установят контакт. Допускаме, че някои от пазачите може да са им били съучастници… замесени в контрабанда.
— Но досега не сте открили нищо.
— Засега не.
— И скоро няма да откриете, така ли, мистър Лукас?
Сърцебиенето му се ускори. Опитваше се да не покаже страха си върху лицето, надяваше се, че успява.
— Извинявам се за положението, капитане, но имахме доста работа, да се справим с бунта, с щетите, нанесени на станцията… Накрая изпълнявахме заповедите на вашите капитани Малори и…
— Да. Хитро решение, начинът, който използвахте, за да изпразните коридорите от бунта. Но по това време той се бе поуспокоил вече, нали? Доколкото разбрах, хора от И-зоната са били допуснати в главния сектор.
На Лукас му бе трудно да диша. Настъпи продължително мълчание. Не намираше думи. Мазиан даде знак на един от пазачите край вратата.
— Намираме се в криза — рече Джон, просто за да запълни ужасното мълчание. — Може да съм действал своеволно, но ни се удаде възможност да овладеем опасно положение. Да, споразумях се със съветника от тази зона, който — поне така смятам — не бе замесен в нещата, но чийто глас можеше да ги успокои… Нямаше никой друг, който…
— Къде е синът ви, мистър Лукас?
Той опули очи.
— Къде е синът ви?
— Навън в мините. Изпратих го с един влекач на къси разстояния да направи обиколка на мините. Той добре ли е? Чували ли сте нещо за него?
— Защо го изпратихте там, мистър Лукас?
— Честно казано, за да го махна от станцията.
— Защо?
— Защото в последно време бе поел управлението на офисите на станцията, докато аз се намирах на Тамдолу. След три такива години предаността, подчинението и комуникациите в офисите на фирмата тук бяха поставени под въпрос. Помислих, че краткото му отсъствие може да пооправи нещата. Освен това исках в офисите в мините да има някой, който да поеме управлението, ако се прекъснат комуникациите. Така че беше ход на фирмената политика. По вътрешни причини, както и от гледна точка на сигурността.
— А не за да се компенсира присъствието на станцията на човек на име Джесад?
Сърцето му за малко да спре. Поклати спокойно глава.
— Не знам за какво говорите, капитан Мазиан. Ако бъдете така добър да ми кажете източника на тази ваша информация…
Мазиан направи знак и някой влезе в залата. Джон вдигна очи и видя Бран Хейл, който избягваше погледа му.
— Познавате ли се? — попита Мазиан.
— Този мъж бе уволнен от Тамдолу за лошо управление и метеж — каза Лукас. — Проучих досието му по-назад и го наех. Опасявам се, че може погрешно да съм му оказал доверие.
— Мистър Хейл се обърна към „Африка“ с намерение да се запише доброволец. Твърдеше, че разполага с определена информация. Но вие напълно отричате да сте познавали мъж на име Джесад.
— Нека мистър Хейл говори само за своите собствени познати. Това е скалъпена история.
— А някой си Кресич, съветник от И-зоната?
— Както вече ви обясних, мистър Кресич беше в главното управление.
— Както и въпросният Джесад.
— Може да е бил някой от охраната на Кресич. Не съм се интересувал от имената им.
— Мистър Хейл?
Бран Хейл погледна мрачно.
— Поддържам версията си, сър.
Мазиан кимна бавно, внимателно извади пистолета си. Джон се дръпна назад от масата, но пазачите зад гърба му го натиснаха обратно на стола му.