— Къде е Джесад? Как установихте контакт с него? Къде може да е отишъл?
— Тази измислица на Хейл…
Съвсем ясно се чу свалянето на предпазителя на пистолета.
— Бях заплашен — въздъхна Джон. — Принуден бях да сътруднича. Те бяха хванали човек от семейството ми.
— Затова им дадохте сина си.
— Нямах избор.
— Хейл — обърна се Мазиан, — вие, вашите спътници и мистър Лукас може да отидете в съседното помещение. Ще запишем разговора ви. Ще ви оставим да уредите насаме спора си с мистър Лукас и когато свършите, доведете го обратно.
— Не! — възрази Джон. — Не. Аз ще ви дам информацията, ще ви кажа всичко, което знам.
Мазиан махна с ръка да излязат. Лукас се опита да се задържи за масата. Мъжете зад гърба му го изправиха на крака. Той се съпротивляваше, но те го изведоха навън в коридора. Там беше целият екип на Хейл.
— Добре ще ви служат и на вас — извика Джон в посока на залата, в която офицерите от „Европа“ продължаваха да седят. — Вземете го и той ще ви служи по същия начин. Той лъже!
Хейл го хвана за ръката и го тикна в стаята, която бе подготвена за тях. Другите също се набутаха вътре. Вратата се затвори.
— Ти си луд — рече Лукас. — Ти си луд, Хейл.
— Вие загубихте — отвърна Бран.
3
Търгарски кораб „Краят на предела“ в дълбокия космос: 22:00 ч станд.вр., 10:00 ч алт.вр.
Мигането на светлините, шумът на вентилаторите, включването от време на време на комсъобщения от други кораби — всичко това й се струваше познато като в сън, сякаш Пел никога не бе съществувала, сякаш се намираше отново на „Естел“ и хората около нея можеха да се обърнат и да види познати лица които знаеше от детинство. Елена се проправи път през натоварената от работа кабина за управление на „Краят на предела“ и се пъхна в нишата под висящ отгоре пулт, за да вижда по-добре сканера. Усещанията й бяха все още замъглени от седативите. Притисна с ръка корема си, чувствайки непривично повдигане. Скокът не бе причинил нищо на бебето, не би трябвало. Търгарите бяха доказали това неведнъж — търгарските жени със здраво телосложение и привикналост към натоварвания от самото им раждане. Девет десети се дължеше на нерви, а седативите не бяха толкоз силни. Нямаше да изгуби детето, дори нямаше да си го помисли. След малко пулсът й се успокои от кратката разходка от главната зала дотук, вълните на повдигане утихнаха. Забеляза, че на сканера се появи още една мигаща точка. Търгарите пристигаха в нулевата точка по инерция, така, както бяха напуснали Пел, после се опитваха да наберат цялата възможна скорост в реално пространство, за да се измъкнат напред от новопристигащите, които се изливаха като прилив на плаж. Достатъчно бе само някой да надвиши минимума, някое забързано говедо да се появи в реалното пространство твърде близо до нулевата точка, за да престанат всички — те и новодошлият — да съществуват по какъвто и да е разумен начин, разпокъсани на парчета тук и там. Елена винаги бе смятала подобна съдба за особено неприятна. Още няколко минути щяха да продължат да се носят, изправени пред съвсем действителната възможност за такъв край.
Все повече и повече търгарите обаче продължаваха да пристигат, като си намираха по разумен начин място в това убежище. Възможно бе да са изгубили неколцина при преминаването през зоната на битката, но Елена не можеше да прецени.
Обзе я нов пристъп на повдигане. Дойде и отмина. Тя преглътна няколко пъти спокойно, твърдо решила да го пренебрегне, хвърли завистлив поглед към Нейхарт, който бе оставил управлението на кораба на сина си и се приближи до нея.
— Имам предложение — каза Елена между преглъщанията. — Дайте ми отново комканал. Няма да бягаме оттук. Погледнете само какво ни следва, капитане. Голяма част от търгарите, които някога са правили товарни курсове между станции на Компанията. А ние сме много, нали? И ако пожелаем, можем да станем още повече.
— Какво имате намерение да направите?
— Да се противопоставим и да защитим собствените си интереси. Да започнем да си задаваме не особено приятни въпроси, преди да се пръснем оттук. Загубихме станциите, които обслужвахме. Така че нима ще се оставим на Съюза да ни погълне, да ни командва, защото сме станали старомодни в сравнение с техните чисти нови кораби на централизирано подчинение? А тази мисъл може да се загнезди в главите им, ако отидем при тях да молим за лиценз да обслужваме техните станции. Но докато положението не е ясно и сигурно, все още имаме право на избор и на глас и се обзалагам, че някои от тъй наречените съюзарски търгари също могат да прозрят какво ги очаква не по-зле от нас. Ние можем да спрем търговията, можем да изолираме всички планети, всички станции. Половин век ни лашкат насам-натам, Нейхарт, половин век представляваме лесна плячка за всеки военен кораб, който не е в настроение да съблюдава нашия неутралитет. И какво ще получим, след като военните заграбят всичко? Ще ми предоставите ли комканал?