— Хайза и тук ли наблюдава? — попита той Скокливеца, който почти единствен от всички хайза все още вървеше с колоната, край него и Милико.
— Ние очи вижда — отвърна Скокливеца, което му каза по-малко, отколкото му се искаше да разбере.
— Мистър Константин — приближи се изотзад някакъв мъж, един от И-работниците, настигна го и тръгна редом с него. — Мистър Константин, трябва да починем.
— Като отминем лагера — обеща той. — Не трябва да оставаме на открито по-дълго, отколкото е необходимо, нали така? Като подминем базата.
Мъжът се отдръпна и остави другите да минат, докато с него не се изравни собствената му група. Емилио потупа уморено Милико по рамото, ускори крачка, за да настигне двата транспортьора начело на колоната. Задмина единия насред поляната, застигна другия, когато излязоха на пътя към следващия лагер, привлече вниманието на шофьора и му направи знак да спре след половин километър. Тогава остана на място и пропусна движещата се колона, докато Милико не стигна до него. Даде си сметка, че някои от по-възрастните работници и децата можеха да са на края на силите си. Дори вървенето с дихатели стигаше до границата на усилията, които можеха да направят в продължение на толкова много часове. Те непрестанно спираха за почивка и молбите станаха все по-чести и по-чести.
Започнаха да изостават все повече, някои от тях Емилио дръпна съпругата си настрана и взе да следи движението на върволицата от хора.
— Малко по-напред спираме за почивка — каза той на всяка група при преминаването й. — Вървете, докато стигнете там.
След време се видя краят на колоната, влачеща се нишка от пешеходци. По-възрастните крачеха бавно, търпеливо, с твърдоглава упоритост, и двама от служителите, които вървяха най-отзад.
— Има ли някой изостанал? — попита Емилио и те поклатиха глави.
Изведнъж видя, че от противоположния край на колоната към него се приближаваше по лакатушещия път друг служител, като притичваше и се буташе във вървящите, от чиито редици се изля порой от въпроси. Емилио хукна напред да пресрещне човека, следван по петите от Милико.
— Установиха комвръзка — рече задъхано бягащият и Константин продължи да тича нататък по скосения край на шосето, следвайки закритите от дървета извивки, докато не видя камионите и струпалите се около тях хора. Заобиколи последните стволове и си проби път през тълпата, която се раздели, за да го пропусне до най-предния камион, където край комстанцията и генератора седеше Джим Ернст. Покатери се на платформата между багажа, балите и най-възрастните, които не бяха вървели, промъкна се до мястото, където седеше Ернст. Замръзна на място, когато Джим се обърна към него, все така продължавайки да притиска до ухото си с една ръка слушалката, и го погледна с очи, които не обещаваха друго, освен болка.
— Мъртъв е — рече Ернст. — Баща ти… Има бунт на станцията.
— А майка ми и брат ми?
— Нито дума за тях. Не се споменава нищо за други жертви. Това е военно съобщение. От Флотата на Мазиан. Искат да се свържат с нас. Да им отговоря ли?
Потресен, той пое дъх, като долови мълчанието на струпаната наоколо тълпа, на хора, вперили поглед в него, на неколцината възрастни жители от И-купола върху самия камион, които го гледаха със сериозни очи като на тамдолски статуи.
Още някой се качи върху каросерията на камиона и се приближи с клатушкане, обгърна го с ръка. Милико. Беше й благодарен — потръпна леко от изтощение и със закъснял ужас. Беше го очаквал. Това бе само потвърждение.
— Не — каза той. — Недей да отговаряш.
Сред тълпата се разнесе мърморене.
— Не се споменава нищо за други жертви — извика Емилио, като гласът му бързо затихна. — Ернст, кажи им какво си чул.
Джим се изправи и им разказа. Константин притисна Милико до себе си. Родителите и сестра й се намираха горе на станцията, братовчеди, чичовци и лели. Хората от рода Дий можеха да оцелеят или със същия успех можеха да умрат, без това да се отбележи в новините. За тази фамилия имаше по-голяма надежда. Тя не бе на прицел като рода Константин.
Флотата бе завзела властта, бе наложила военен режим, И-зоната… Ернст се поколеба и побърза да продължи, застанал пред вдигнатите погледи на всички наоколо — …И-зоната се бе разбунтувала и бе пресекла бариерите с цената на масова разруха и жертви както от страна на станционистите, така и на бежанците.