Един от старците от И-купола плачеше. Навярно, замисли се с болка Емилио, те също имаха близки, за които да се безпокоят.
Огледа застаналите долу редица след редица сериозни лица, собствените си служители, работниците, И-хората, групичката хайза. Никой не помръдна. Никой не каза нищо. Чуваше се само вятърът в листата над главите им и ромонът на реката отвъд дърветата.
— Така че те ще дойдат тук — каза той, като се опита да задържи гласа си равен, — ще се върнат тук и ще поискат от нас да им отгледаме нови реколти, да обслужваме мелниците и кладенците. Компанията и Съюзът ще се нападат и отстъпват, но вече тяма да има Пел, не и в техните ръце, когато всичко, което произведем, може да бъде иззето за напълване на складовете им. Ако нашата собствена Флота слиза тук и ни кара да работим под дулата на пушките, какво ще правим, когато след нея се появи Съюзът? Ами ако поиска от нас да работим повече, после още повече, и никой от нас вече няма думата за нищо, което става на Тамдолу? Върнете се, ако желаете, работете за Пори, докато не го измести Съюзът. Аз обаче ще продължа нататък.
— Накъде, сър? — обади се момчето, чието име бе забравил — същото, което Хейл бе тормозил в деня на метежа. Майка му беше с него, в обсега на ръката му. Не беше предизвикателство, а само въпрос.
— Не знам — призна Константин. — Където хайза ни покажат, че може да сме в безопасност, ако изобщо съществува такова място. Където да живеем. Където да се окопаем и да живеем. И да отглеждаме реколти за себе си.
Из редиците плъзна шепот. Страх — страхът винаги представляваше обратната страна на нещата за тези, които не познаваха Тамдолу, страх от обстановката, от местата, където хората бяха малцинство. Хора, които не се смущаваха от хайза на станцията, започваха да се плашат от тях из свободните земи, където хората бяха зависими, а хайза — не. Изгубен дихател, повреда — от такива неща на Тамдолу се умираше. Гробището край основната база се бе разширило заедно с разрастването на лагера.
— Нито един тамдолец досега не е наранил човек! — повтори той. — И то въпреки нещата, които сме им направили, въпреки факта, че тук ние сме чужденците.
Слезе от камиона, стъпи в оформилите се коловози на пътя, вдигна ръце, за да поеме Милико, знаейки, че тя поне ще е с него. Тя скочи и не попита нищо.
— Можем да ви настаним в лагера, който подминахме — рече Емилио. — Поне това можем да сторим за вас, за онези от вас, които желаят да опитат късмета си с Пори. Ще ви включим компресорите.
— Мистър Константин!
Вдигна поглед и видя една от най-възрастните жени, която седеше отзад на камиона.
— Мистър Константин, аз съм твърде стара, за да работя така, както ни караха. Не искам да остана тук.
— Някой желае ли да се върне? — попита един от И-ръководителите. — Трябва ли да пращаме обратно камионите с някои от вас?
Настъпи мълчание. Поклащане на глави. Емилио ги изгледа, повечето бяха просто уморени.
— Скокливецо! — викна той, като насочи поглед към един от хайза, застанали в края на гората. — Къде е Скокливеца? Имам нужда от него.
Тамдолецът изскочи между дърветата и се спусна по склона на хълма.
— Вие идва — извика Скокливеца, като посочи нагоре към хълма и дърветата. — Всички идва сега.
— Уморени сме, Скокливецо. И нещата в камионите са ни необходими. Ако отидем натам, няма да можем да вземем камионите, а някои от нас не могат да вървят. Някои са болни, Скокливецо.
— Ние носи болни, много, много хайза. Ние краде добри неща от камиони, учи нас добре, Константин-мъж. Ние краде за вас. Вие идва.
Емилио погледна назад към останалите, към смаяните и изразяващи съмнение лица.
Хайза ги заобиколиха. От гората заизлизаха все повече от тях, дори някои заедно с малките, които хората рядко виждаха. Това бе израз на доверие — че те ги доведоха сред тях. Цялата група го усети навярно, защото никой не възрази. Помогнаха на възрастните и неразположените да слязат от камионите. Яки млади хайза направиха носилки за тях, сплели ръце. Други започнаха да разтоварват запасите и оборудването.
— Какво ще правим, ако ни проследят със сканер? — измърмори недоволно Милико. — Трябва да намерим по-дълбоко прикритие, и то бързо.
— Ще им е нужен доста чувствителен сканер, за да различат хора от хайза. Може би няма да решат, че си заслужава да тръгнат подир нас, поне засега.
Скокливеца се приближи до него, хвана го за ръката и сбръчка нос в тамдолското съответствие на смигване.
— Ти идва заедно.