— Всички служители при мен! — извика Емилио към струпалите се. — Предайте нататък. Търся няколко доброволци.
Викът му се повтори надалеч. Служителите започнаха да се приближават, идвайки от далечните краища на тълпата — от управата на първа база, от следващата, от основната. Отне им време да се съберат. Войниците, които бяха настъпили от другата страна на разстояние, от което да се чуват, изчакаха, сигурно защото можеха да видят раздвижването, а времето и силата бяха на тяхна страна.
Константин накара служителите си да обърнат гръб в тази посока и да се скупчат по-наблизо, като си даваше сметка, че може би ги държаха на прицел. Намиращите се наоколо хайза вдигнаха погледи, в кръглите им очи се забелязваше любопитство.
— Искат работна ръка — рече той меко. — И да се поправи саботажът. Единствено затова са дошли тук. Яки гърбове. Някой, който да се грижи за доставките. Навярно ги интересува само основната база, защото не могат да използват останалите. Не мисля, че можем да поискаме от И-хора да се върнат и да понесат още от работата, която ни възложи Пори, преди да си тръгнем. Всичко е въпрос на време, на издръжливост, на присъствието на достатъчно хора от нас, така че да можем да възпрем всякакво посегателство на Тамдолу. Или може би е просто въпрос на оцеляване. Вие ме разбирате. Предполагам, че искат да попълнят запасите на корабите си, както и да вземат доставки за станцията. И докато ги получават, печелим нещо. Ще изчакаме нещата да се оправят горе на станцията и ще пестим, каквото можем. Искам най-едрите мъже от всяка група, най-силните, които могат да работят най-много и да носят най-много и които да сдържат нервите си. За да се трудят из полята и кой знае още за какво. Може би и за принудителна военна служба. Нямаме представа. Смятам, че ще имам нужда приблизително от по шейсет души от всяка база, които да вземат всичко, което могат да носят със себе си.
— Вие ще отидете ли?
Кимна. С нежелание кимнаха на свой ред Джонс и други служители.
— И аз ще дойда — обади се Ито. Всички други офицери от базите отиваха доброволци.
Емилио поклати глава при думите й.
— Не и за това — каза той. — Всички жени ще останат тук под ръководството на Милико. Всички. Без възражения. Пръснете се и препредайте съобщението ми. Искам по около шейсет доброволци от всяка база. И побързайте. Онези там няма да ни чакат вечно.
Разпръснаха се, отдалечавайки се на бегом.
— Константин — рече отново металният глас. Той погледна в негова посока и различи фигурите в брони в далечината оттатък насядалото множество. — Търпението ни се изчерпва.
Забави се, за да целуне още веднъж Милико, чу неспирния брътвеж на Скокливеца край него, който превеждаше на Старите. Потегли през лагера в посока към войниците. Други тръгнаха покрай седналите хайза, за да се присъединят към него.
Не бяха само служители и постоянни работници. Дойдоха и мъже от И-купола, не по-малко от останалите. Емилио стигна до края на тълпата и забеляза, че Скокливеца беше до него заедно с група от най-силните мъжкари на хайза.
— Вие не е нужно да идвате — рече им.
— Приятел — отвърна Скокливеца. И-хората не казаха нищо, но и не изразиха намерение да се върнат.
— Благодаря — продума той.
Оттук, от самия край на лагера, можеха ясно да видят войниците. Наистина бяха от „Африка“, доколкото се различаваше надписа на емблемите им.
— Константин! — обърна се по мегафона офицерът към него. — Кой извърши саботажа в базата?
— Аз го наредих — извика той обратно. — Откъде да знам дали Съюзът няма да дойде тук долу? Но той е поправим. Частите са в нас. Предполагам, че ще поискате да се върнем.
— Какво става, какво правите тук, Константин?
— Свещено място. Убежище. На картите ще видите, че е обозначено като „забранено“. Събрах екип. Готови сме да се върнем, да поправим машините. Ще оставим болните при хайза. Ще възстановим работата на основната база само ако сме сигурни, че в момента там горе наистина няма опасност от нападение. Останалите бази са просто опитни в областта на селското стопанство и не произвеждат нищо, което да ви е от полза. Екипът е достатъчен да се справи с работата в основната база.
— Пак ли ще поставяте условия, Константин?
— Закарайте ни пак в основната база и си пригответе списъците с необходимите ви провизии. Ще се погрижим да получите каквото ви е нужно, бързо и без много шум. По този начин ще бъдат защитени интересите на всеки от нас. Ще ни помагат също тамдолски работници. Ще ви дадем всичко, каквото искате.
От другата страна настъпи мълчание. Известно време никой не помръдна.