— Аз поемам доброволно тази задача. Нека Крешов остане тук.
— Не — рече Мазиан и бързо вдигна ръка да ги усмири. — Не ви подценявам, съвсем не. Вашата работа тук е жизнено необходима и вие я вършите чудесно. „Атлантик“ ще отиде да патрулира. Ще вкара в конвой няколко товарни кораба и ще възстанови транспорта до станцията. Ако трябва, взривете някой от тях, Мика. Вие знаете как да се справите. И им платете с книжни пари на Компанията.
Разнесе се всеобщ смях. Само Сигни остана кисела.
— Изглеждате недоволна, капитан Малори — обърна се към нея Мазиан.
— Стрелбата ме потиска — отговори тя цинично. — Както и пиратството.
— Друг спор за политиката ни ли ще водим?
— Преди да предприемем каквато и да е широкомащабна операция от този вид, бих искала да видя, че се прави усилие да се привлекат на наша страна влекачите на къси разстояния, а не да се унищожават. Те ни подкрепиха срещу Съюза.
— Те не можеха да се махнат от пътя. Разликата е голяма, Малори.
— Това би трябвало да се запомни — кои от тях са били там навън с нас. Към тези кораби трябва да се подходи по друг начин.
Мазиан не беше в настроение да слуша доводите й, не и днес. Бузите му бяха доста зачервени, а очите — потъмнели.
— Нека да свърша със заповедите си, стара приятелко. Всичко това е взето предвид. Всеки търгар от тази категория ще получи специални предимства при кацане на станцията и предполагаме, че никой търгар от същата категория няма да попадне в групата на онези, които не се подчинят на заповедта ни да се придвижат насам.
Тя кимна и внимателно изтри укора от лицето си. Опасно бе човек да се противопоставя на Мазиан. Самомнението му бе ненадминато. Понякога то надделяваше над по-добрите му качества. Той щеше да стори каквото бе разумно. Винаги го правеше. Но понякога ядът му не се стопяваше, и то дълго.
— Бих искал да спомена — намеси се дълбокият глас на Пори, — че, противно на очакванията на капитан Малори да получим помощ на място, срещаме проблеми в операцията на Тамдолу. Емилио Константин щраква с пръсти и получава каквото поиска от своите работници там. Това ни осигурява снабдяването, което ни е нужно, и ние се примиряваме. Но той изчаква. Просто изчаква и знае, че тъкмо сега той ни е необходим. Ако докараме онези влекачи на къси разстояния на станцията, ще си имаме евентуално работа с още типове като Константин, само че те ще са тук с нас, в съседно гнездо до нашите кораби.
— От тях не може да се очаква да навредят на Пел — обади се Кеу.
— Ами какво ще стане, ако някой от тях е съюзар? Много добре знаем, че те са проникнали в средите на търгарите.
— Тази възможност заслужава да се вземе под внимание — каза Мазиан. — Разсъждавах върху нея, което е една от причините, капитан Малори, да нямам сериозно желание за вербуването на онези влекачи. Те представляват потенциален проблем. Но ние се нуждаем от суровините и някои от тях не могат да се доставят от никъде другаде. Трябва да приемем нещата такива, каквито са.
— Така че да дадем пример — рече Крешов. — Да застреляме копелдака. Той е като бомба със закъснител.
— Именно сега обаче — заяви бавно Мазиан — Константин и екипа му работят по осемнайсет часа на ден — действат ефикасно, бързо, умело и тихо. Не можем да постигнем такова нещо с други методи. Ще се занимаем с Константин, когато можем да минем и без него.
— Той знае ли го?
Пори вдигна рамене.
— Ще ви кажа с какво държим мистър Емилио Константин. Открихме място, на което са се събрал имножество тамдолци и останалите хора на планетата, всички заедно, накуп. Една цел. И той го знае.
Мазиан кимна.
— Константин е дребен проблем. Имаме си по-големи грижи. И те са втората точка за обсъждане. Ако можем да се въздържим от друго нападение на нашите собствени войници, бих искал да съсредоточим вниманието си повече върху местонахождението из самата станция на хора, способни на подривна дейност, и на бегълци от персонала.
Лицето на Сигни пламна, но тя запази гласа си спокоен.
— Новата система ще влезе изцяло в употреба колкото се може по-скоро. Мистър Лукас ни помага. До тази сутрин сме идентифицирили и картотекирали 14 947 души. Системата използва съвсем нови карти и нови персонални шифри с гласов ключ за определен достъп. Бих желала да е нещо още по-добро, но устройствата на Пел не са проектирани за повече. Ако бяха, от самото начало нямаше да се сблъскват с такива проблеми със сигурността.
— Възможно ли е да сте дали карта на онзи тип Джесад?
— Не. Няма особена вероятност. Повечето или почти всички от бегълците се движат в зоните, където не се използват карти и където все още действат техните стари или крадени — поне засега. Ние ще ги открием. Разполагаме с рисунка на Джесад и със снимки на останалите. Предполагам, че след седмица или две ще започнем последната чистка.