— Но всички оперативни зони обезопасени ли са?
— Системите за сигурност в главното управление на Пел са просто за смях. Дадох препоръките си за реконструкция на центъра.
Мазиан кимна.
— Когато работниците свършат с отстраняването на щетите. А безопасността на жителите?
— Изключението, което заслужава внимание, е присъствието на тамдолци в изолирана зона на четвърто ниво в синия сектор. При вдовицата на Константин. Сестрата на Лукас. Тя е безнадежден инвалид и тамдолците са съгласни да сътрудничат във всичко, стига да е гарантирана сигурността й.
— Това е слабо място — рече Мазиан.
— Имам комвръзка с нея. Тя ни помага особено много при разпращането на тамдолците в необходимите райони. Тъкмо в момента имаме полза от нея, както и от брат й.
— Докато са такива обстоятелствата — отвърна Мазиан. — Все същото условие.
Последва обсъждане на подробности, статистики, досадни въпроси, които можеха да се обменят помежду им чрез компютъра. Сигни ги изслуша с мрачно лице, чувствайки главоболие и повишено кръвно налягане, от което се разширяваха вените на ръцете й, докато старателно си водеше бележки и представяше свои собствени статистики.
Храна, вода, резервни части — щяха да бъдат напълно натоварени, всички кораби, които бяха в състояние да избягат, ако се стигнеше дотам. Поправяха големите повреди и продължаваха да извършват по-дребни ремонти, които отдавна бяха отлагали по време на операцията, довела до атаката. Пълно преоборудване, докато същевременно се държи Флотата възможно най-подвижна.
Доставките представляваха най-голямата трудност. С всяка изминала седмица надеждата, че по-смелите от далекообхватните влекачи ще решат да се мярнат насам, намаляваше. Флотата разполагаше със седем кръстосвача, които държаха станция и планета, но единствено с влекачи на къси разстояния, които да ги снабдяват и от които като единствен източник да вземат някои резервни части — от запасите, които самите товарни кораби държаха на борда за собствените си нужди.
Бяха хванати в капан, под обсада, без търгари, които да им помагат, без далеокообхватни влекачи, които свободно можеха да се разхождат напред-назад дори през най-тежкото време на войната. Сега вече не можеха да се надяват да стигнат до станциите край Задните звезди, на които не бе останало почти нищо ценно, които бяха вън от строя, опустошени, някои вероятно изпаднали в нестабилност, тъй като отдавна, много отдавна орбитата им не е била регулирана. Бойните кораби не можеха сами да пренесат през скок тежкото оборудване, необходимо за сериозните строителни работи там. Без далекоохватните търгари Пел бе единствената функционираща станция, която им бе останала освен Сол.
Нежелани мисли обземаха Малори, докато седеше в заседателната зала, където бяха започнали да се събират редовно, откакто нещата на Пел взеха да се вкисват. Вдигаше от време на време поглед — към Мазиан, към слабото, угрижено лице на Том Едгър. „Австралия“ на Едгър действаше заедно с „Европа“ много по-често, отколкото останалите — те бяха стар, престар екип. Едгър бе вторият най-висш офицер във Флотата, докато тя бе третият, но между втори и трети имаше огромна пропаст. Едгър никога не взимаше думата в съвета. Не се изказваше за нищо. Разговаряше насаме с Мазиан, споделяше съветите си, сякаш бе влязъл в ролята на сила отстрани на трона. Сигни отдавна подозираше, че бе така. Ако в залата имаше поне един човек, който наистина знаеше какво се разиграва в съзнанието на Мазиан, това бе Едгър.
Единствената станция освен самата Сол.
Значи бяха трима, които знаеха, даде си тъжно сметка тя, и продължи да мълчи по въпроса. Бяха изминали дълъг път, за да се превърнат от Флотата на Компанията в туй сега. Щеше да е голяма изненада за онези копелета от Компанията на Земята и на станцията Сол, когато разберат, че войната е стигнала до самия праг на техния дом — когато завладееха Земята, както бяха сторили с Пел. И седем кръстосвача можеха да го направят с планета, която отдавна се бе отказала от звездните полети, която разполагаше, подобно на Пел, единствено с влекачи на къси разстояния и командваше няколко бойни кораба с обхват на действие само в системата. А по петите им щеше да дойде Съюзът. Земята бе като парник. Не можеше да се бие… и да победи.
Но нямаше да се лиши от сън заради нея. Не възнамеряваше. Все повече и повече се убеждаваше, че цялата операция около Пел се вършеше, за да бъдат заети, че може би Мазиан правеше онова, което тя бе съветвала през цялото време, като намираше работа на войниците, намираше работа дори на своите екипажи и капитани. Докато истинската операция тук бе тази на Тамдолу и туй, което предлагаше за мините и за влекачите на къси разстояния, събирането на запаси, ремонтите, пресяването на жителите на станцията за идентифициране и за хващане на всички онези бегълци, които можеха да изникнат отнякъде и да направят превзимането от Съюза лесно и евтино. Нейната работа.