От време на време по коридорите минаваха войници, включително на девето ниво, които не представляваха по-рядка гледка от тамдолците, тръгнали да си вършат работата. Зеленият док все още бе отворен до самия край на белия и „Африка“, а понякога „Атлантик“ или „Пасифик“ заемаха първите му две гнезда, докато останалите кораби влизаха в синия док. Войниците влизаха и излизаха свободно през проходите за персонала край хидравличния портал между секциите в затворения край на зеления док. Войниците идваха на зеления и белия док през свободното си време или през дежурство, като се смесваха с обречените. А обречените знаеха, че единственото, което трябваше да направят, за да се измъкнат, бе да се приближат до тези войници или да отидат до входовете към прочистените зони и да се предадат. Някои не вярваха, че хората на Мазиан ще декомпресират сектора просто заради този близък и почти приятелски контакт. Войниците свободно си сваляха броните, разхождаха се наоколо, като се смееха и изглеждаха човешки, висяха по баровете — наистина бяха окупирали няколко заведения само за тях, но в други барове се смесваха и понякога поглеждаха с благосклонна усмивка на черния пазар.
Толкова по-лесно щяха да си хванат жертвите, когато им дойдеше времето, помисли си Тали. Все още имаха избор, играеха играта с войниците, изплъзваха се и се съпротивляваха. Но щеше да е достатъчно да се натисне някой бутон в главното управление, без да има личен контакт, без някой да ги наблюдава, когато умират. Всичко щеше да бъде направено чисто и от разстояние.
Джош и Деймън правеха планове, налудничави и безсмислени проекти. Говореше се, че братът на Константин е жив. Говореха да се промъкнат нелегално на някоя от совалките, да я превземат, да слязат на Тамдолу и да се скрият в гората. Шансовете им да откраднат совалка от въоръжените войници бяха не по-големи от тези да се спуснат по въже до Тамдолу, но планирането занимаваше умовете им и им вдъхваше надежда.
По-реалистично бе, ако се опитаха да преминат през шлюзовете в пречистените зони и да си пробват късмета със свързаните с аларми врати, разпръснатите навсякъде сили сигурност, проверки на всеки ъгъл и използване на карти при всякакво движение — такъв бе начинът на живот оттатък. Дело на Малори. Бяха проучили обстановката. „Твърде много мъже-с-пушки — предупредил ги бе Синия зъб. — Техни очи студени.“
Наистина бяха студени.
Междувременно се занимаваха с черния пазар и с Нго.
Джош вървеше към бара на девето зелено ниво, но не през тунелите, водещи до коридора, към който се отваряше задната врата на заведението на Нго. Съдържателят никак не обичаше някой да използва резервния изход без причина, не искаше в голямата зала да се вижда никой, който не бе влязал през официалния вход, нито да се задейства тревога в компютъра при такъв достъп. Барът на Нго бе място, където контрабандата процъфтяваше, и като такова се стараеше да изглежда по-чисто от останалите. Той бе един от двайсетината барове и увеселителни заведения по протежението на зеления док и край входа на девето ниво, които едно време се преуспяваха покрай потока от търгари. Картината се бе допълвала от поредица общежития, визорни кина, клубове и ресторанти, както и от един необичаен параклис. Сега голяма част от баровете бяха отворени, кината, параклисът и някои от общежитията представляваха изгорели черупки. Но баровете работеха, повечето подобно на Нго, също и като ресторанти, канали, по които Пел все още изхранваше населението си, а храна от черния пазар обогатяваше провизиите, които станцията се съгласяваше да доставя.
Като приближи към предната и винаги широко отворена врата на Нго, Джош се озърна внимателно на едната и на другата страна, не с издайнически погледи наоколо, а като комбинираше вървенето и оглеждането сякаш бе човек, който просто се чудеше кой бар да избере.
В очите му внезапно се мярна лице, което накара сърцето му направо да замре. Забави крачка за едва доловим миг и погледна към бара на Маскари от другата страна на коридора, където деветото ниво се отваряше към дока. Високият мъж, който стоеше пред заведението, изведнъж се стрелна и се вмъкна вътре.
Мрак забули зрението му, изплуването на толкова ярък спомен, че Тали се препъна и забрави цялата си тактика. Бе уязвим в този момент, обхванат от паника, обърна се сляпо към входа на Нго и влезе вътре сред притъмнената светлина, гърмящата музика и мириса на алкохол, храна и немита клиентела.