Вратата на склада се отвори. Нго влезе при тях, приближи се и събра картите, прочете бележките, облиза сбърчканата си уста и се намръщи.
— Сигурен ли си?
— Няма грешка.
Нго промърмори недоволно за качеството на стоката, сякаш вината бе тяхна, тръгна да излиза.
— Нго — рече му Деймън, — чух слух, че пазарът ще премине към новите хартийки. Вярно ли е?
— Къде си го чул?
Той вдигна рамене.
— Двама си говореха отпред. Истина ли е, Нго?
— Празни приказки. Ако виждаш начин, по който можеш да бъркаш в новата система, кажи ми.
— Мисля върху това.
Нго измънка нещо на себе си и излезе.
— Наистина ли? — попита Джош.
Константин поклати глава.
— Помислих, че мога да измъкна някаква информация. Нго не иска да каже или просто няма начин някой да знае това.
— Предполагам, че е последното.
— Аз също. — Сложи ръце върху коленете си, въздъхна и вдигна поглед. — Защо не излезем да си вземем нещо за хапване? Навън няма никой, от който да се страхуваме, нали?
Споменът, който бе напуснал Джош, се върна с тъмна сила. Той отвори уста да каже нещо, но изведнъж се разнесе тътен, който разклати пода, гръм и трясък, които заглушиха викането, идващо отвън.
— Порталът! — възкликна Деймън, скочил на крака.
Продължиха да се чуват викове, истерични писъци, събаряне на столове в залата отпред. Константин се втурна към вратата на склада и Джош хукна с него. Стигнаха до задната врата на бара, където се бяха събрали Нго, съпругата и синът му, приготвили се да излязат. Нго стискаше в ръка бележника си със сделките на черния пазар.
— Не! — възрази Джош. — Чакайте, това трябва да е вратата към белия сектор. Изолирани сме, но в коридора на девето ниво имаше войници. Нямаше да оставят войници тук, ако възнамеряваха да натиснат бутона…
— Интеркомът! — викна жената на Нго.
От апарата в голямата зала се чуваше съобщение. Втурнаха се в тази посока, в зоната на ресторанта, където шепа хора се бяха събрали около визора, а един грабител събираше купчина бутилки от бара.
— Хей! — ревна побеснял Нго, мъжът взе още две и побягна.
На екрана се виждаше Джон Лукас. Винаги се появяваше той, когато Мазиан искаше да направи официално съобщение на станцията. Джон се бе превърнал в скелет, в жалък скелет с хлътнали очи.
— …се изолира — казваше Лукас. — Жители на белия сектор и други, които искат да напуснат зоната, ще бъдат пуснати да си вървят. Отидете до прохода към зеления док и ще ви бъде разрешено да преминете.
— Събират всички нежелани елементи тук — рече Нго. По сбръчканото му лице бе избила пот. — А какво ще стане с нас, които работим тук, мистър станционен управител Лукас? Какво ни чака нас, честните хора, които сме хванати тук?
Лукас повтори цялото съобщение. Навярно бе запис, защото едва ли щяха да оставят този човек да говори в предаване на живо.
— Ела! — рече Деймън, като хвана Джош за лакътя.
Излязоха от главната врата и свиха зад ъгъла към зеления док, тръгнаха нагоре по издигащата се платформа, където се бе събрала голяма маса народ да гледа към белия сектор. Не бяха единствените. Виждаха се войници, които се движеха покрай по-далечната стена между гнездата и крановете.
— Може да има стрелба — промълви Тали. — Деймън, да се махаме оттук!
— Виж портала! Виж портала!
Той погледна натам. Огромните му крила бяха плътно слепени. Проходът за достъп на персонала отстрани не бе отворен. Не се и отвори.
— Няма да ги пуснат да преминат насам — заяви Константин. — Туй бе лъжа, за да изкарат бегълците на дока от другата страна.
— Да се връщаме! — помоли го Джош.
Някой стреля, от тяхната страна, от войниците. Над главите им се разнесе откос, който се заби във витрините на магазините. Хора се развикаха и заблъскаха и двамата побягнаха заедно с тях, надолу по дока към девето ниво, към входа на бара на Нго, догато навалицата се понесе покрай тях надолу по коридора. Неколцина други се опитаха да влязат след тях, но Нго дотича с пръчка и ги прогони, като не преставаше да сипе ругатни по адрес на Деймън и Джош за това, че пристигат, водейки неприятности със себе си.
Затвориха вратата, но тълпата отвън предпочиташе по-скоро да бяга — по пътя на най-малкото съпротивление. Лампите в залата засветиха максимално ярко над хаос от преобърнати столове и разлети ястия.
Нго и семейството му мълчаливо започнаха да разчистват.