Нямаше да успеят. Идеята винаги бе била налудничава.
2
Търгарски кораб „Краят на предела“ в дълбокия космос: 6.1.53 г.
В системата влезе още един търгар. Пристиганията не бяха необичайни. Елена чу съобщението и стана от койката, прекоси тясното пространство на „Краят на предела“, за да види какво се забелязва върху сканера на Уес Нейхарт.
— Какво става тук? — запита тънък глас, когато му дойде времето.
Товарният кораб бе скочил на значително разстояние, съвсем предпазливо. Щеше да му отнеме известно време, докато се измъкне от зоната на скока. Елена седна във второто кресло пред сканера, като се намести върху възглавницата му. Надебеляващото й тяло я притесняваше подсъзнателно, бе неудобство, с което вече бе свикнала. Бебето риташе, проявяваше своето вътрешно и непредсказуемо присъствие. Тихо, рече му мислено тя, присви за миг очи и насочи вниманието си към сканера. Други от рода Нейхарт се събраха наоколо да наблюдават.
— Някой ще ми отговори ли? — запита новодошлият вече от доста по-близо.
— Идентифицирайте се — обади се глас от друг кораб. — Тук е „Малката мечка“, търгари. Вие кои сте? Продължавайте да се приближавате, просто се идентифицирайте.
Времето за отговор измина, като все повече се скъсяваше. Други търгари също се разшаваха. На мостика на „Краят на предела“ се струпа цяла тълпа наблюдатели.
— Този не ми харесва — измърмори някой.
— Тук е „Дженевив“ от територията на Съюза, от Фаргон. До нас стигна слух, че тук става нещо. Какво е положението?
— Нека аз да говоря с тях — намеси се друг глас. — „Дженевив“, тук е „Пикси II“. Искам да говоря с главата на семейството, младежо, чуваш ли?
Настъпи по-дълго мълчание, отколкото би трябвало. Сърцето на Елена започна да бие по-бързо и тя се обърна назад, за да махне изплашено и припряно на Нейхарт, но вече бе вдигната обща тревога и капитанът даде знак на племеника си на компютъра.
— Говори Сам Дентън от „Дженевив“ — отвърна гласът.
— Сам, как се казвам?
— Войници на борда — дойде от „Дженевив“ и гласът бързо замря.
Елена се пресегна бързо към микрофона, докато по всички комканали се чуваха заповеди да се изчаква или да се открие огън.
— „Дженевив“, „Дженевив“, тук е Куен от „Естел“. Отговори!
Никой не стреля. На сканера се виждаха корабите, стотици кораби, които се носеха на орбита около нулевата точка и сега се бяха обърнали да посрещнат нашественика.
— Говори съюзарски лейтенант Марн Оборск — чу се накрая глас. — От борда на „Дженевив“. Този кораб ще се взриви, преди да бъде хванат. На него се намира родът Дентън. Потвърдете вашата самоличност. Родът Куен е мъртъв. „Естел“ е мъртъв кораб. На кой кораб сте вие?
— „Дженевив“, не сте в положение, в което да предявявате искания. Пуснете всички Дентън да напуснат кораба.
Настъпи отново дълго мълчание.
— Искам да знам с кого разговарям.
Тя направи нова продължителна пауза. На мостика около нея бушуваше трескава дейност. Насочваха се оръдия, изчисляваха се относителните местоположения, скорости, орбити, възможно тайно изместване, като се използват двигателите за влизане в док.
— Говори Куен. Искаме от вас да пуснете всички Дентън да напуснат този кораб. Ще ви кажем следното: Ако Съюзът посегне на още един търгар, знайте, че ще плати скъпо и прескъпо. Че базата на всеки кораб, нападнал или присвоил търгарски космически съд, ще бъде подложен на пълните санкции на нашето сдружение. Така се нарича това, което става тук. Ние се разширяваме. Ние превъзхождаме по брой вашите бойни кораби. Ако искате да се пренесе килограм стока където и да е, отсега нататък ще трябва да преговаряте с нас.
— От кой кораб говорите?
Те можеха да започнат да стрелят, вместо да говорят. Трябваше да ги успокои, да ги задържи така. Избърса лицето си и хвърли поглед към Нейхарт, който кимна — компютърът ги държеше на прицел.
— Куен е единственото, което ви е нужно да знаете, лейтенанте. Ние сме много повече от вас. Как открихте това място? От Дентън ли измъкнахте информацията? Или просто някой се е обърнал към вас по погрешка? Чуйте ме какво ще ви кажа: сдружението на търгарите ще преговаря като едно цяло. Ако искате наистина да загазите, пипнете само още един търгарски кораб. Вие и Флотата на Мазиан може да си правите каквото ви харесва един на друг. Ние обаче не сме Компанията, нито сме Съюзът. Ние сме третата страна в този триъгълник и отсега нататък ще преговаряме от наше собствено име.
— Какво става тук?
— В състояние ли сте да преговаряте или да предадете съобщения на вашата страна?