Корпорацията Сол, разраснала се много повече от първоначалната си цел и притежаваща не само Сол, но и редица други станции, се превърна в Земната компания, както я наричаха обитателите на звездните светове. Тя разполагаше с власт — върху станциите, естествено, които ръководеше от разстояние, отдалечена на години в пространството, а също и с власт на Земята, където нейните увеличаващи се доставки на суровини и медицински материали и собствеността върху множество патенти й носеха огромни приходи. С бавния, но постоянен ритъм, с който бе изграждана системата, пристигаха непрестанно стоки и нови идеи, които означаваха печалби и съответно власт на Земята. Компанията изпращаше все повече и повече търговски кораби: това бе всичко, което сега бе нужно да прави. По време на дългите си полети екипажите на тези кораби, постепенно възприеха свой собствен затворен начин на живот и предявяваха единствено искания за подобрения в оборудването, на което бяха започнали да гледат като на свое собствено. Всяка станция на свой ред поддържаше следващата, като прехвърляше земни стоки още една стъпка по-нататък към най-близката си съседка, а веригата на този обмен се затваряше на станцията Сол, където огромните приходи се стопяваха от високите цени на биоматериалите и продуктите, които само Земята можеше да предостави.
Това бе доброто старо време за хората, които продаваха подобни стоки: богаташи и правителства се издигаха и пропадаха; корпорации придобиваха все по-голяма и по-голяма власт, а Земната компания жънеше в различните си превъплъщения гигантски печалби и определяше съдбата на цели народи. Това бе епоха на движение и промени. Нации, станали отскоро индустриални, и недоволните от всички страни поеха този дълъг, дълъг път да търсят работа, богатство, следвайки мечтите си за свобода и старата примамливост на Новия свят, както някога милиони човешки съдби се решаваха из просторите на един нов, необятен океан, по пътя към чужди земи.
Станцията Сол се превърна в трамплин — място, вече не екзотично, а сигурно и добре познато. Земната компания процъфтяваше, смучейки от богатствата на звездните станции — друга облага, която получаващите я скоро започнаха да приемат като нещо естествено.
А звездните станции пазеха спомена за този оживен, многолик свят, който ги бе изпратил — Майката Земя. Тя ги снабдяваше със скъпоценни неща, за да облекчи живота им и тези облекчения сред пустинната вселена им припомняха, че съществува поне едно живо местенце. Корабите на Земната компания бяха жизненоважната връзка, нейните сонди придаваха романтика на съществуването им и леките, пъргави изследователски кораби им позволяваха да имат по-голям избор и гъвкавост при следващите стъпки. Това бе епохата на Големия кръг, който съвсем не бе кръгъл — маршрутът, по който товарните кораби на Земната компания постоянно се движеха и чието начало и край бе Майката Земя.
И така звезда след звезда — общо девет, — докато бе открита Пел, за която се оказа, че има планета годна за живот и вече обитавана от живи същества.
Това обърка всички залози и наруши равновесието завинаги.
Звездата на Пел и Светът на Пел носеха името на капитана на сондата, който бе открил не само нов свят, но и местни жители, туземци.
Необходимо бе много време, докато вестта пропътува по Големия кръг до Земята, но по-малко, за да стигне новината за откритието до по-близките звездни бази, и в Света на Пел долетяха ята не само от учени. Местни компании от станциите, които познаваха икономическите страни на въпроса, се втурнаха в надпревара към тази звезда, пристигнаха и заселници, така че две от станциите на орбити около по-безинтересни близки звезди опустяха застрашително, докато накрая напълно престанаха да функционират. На фона на буйния растеж и суматохата да се построи станция край Пел амбициозни хора вече бяха хвърлили око на две следващи звезди зад пределите на Пел, правейки си сметки с хладнокръвна далновидност, защото самият Свят на Пел представляваше източник на стоки и луксозни изделия подобни на земните — предпоставка за потенциална промяна в посоката на търговията и доставките.
Колкото до Земята, когато товарни кораби донесоха вестта, там се породи неистова припряност да се пренебрегне Пел. Чужд живот. Той предизвика ударни вълни в Компанията, породи спорове относно морала и политиката, макар новината да бе от почти две десетилетия — като че ли тепърва можеше да се повлияе на решенията, които се взимаха в Задпредела. Всичко стана неуправляемо. Друг живот. Той разби старателно поддържаните представи на човека за космоса. Повдигна философски и религиозни въпроси, очерта действителност, която някои отказаха да приемат, предпочитайки да се самоубият. Възникнаха култове. Но други пристигащи кораби съобщиха, че чуждите същества от Света на Пел не били особено интелигентни, нито агресивни, не били построили нищо досега и приличали по-скоро на примати, с кафява козина, необлечени, с големи учудени очи.