— Прави мои очи тъжни, Деймън-мъж. Може хайза намери, казва нас име тях.
— Някой, който се нарича Дий. Или Ушант, или Мюлер.
— Аз пита. Някой може знае. — Синия зъб постани пръст върху плоския си нос. — Намира тях.
— Как?
Синия зъб протегна предпазливо ръка и поглади порасналата брада върху лицето на Деймън.
— Твой лице като хайза, твой мирис като човек.
Константин се усмихна, развеселен въпреки унилостта си.
— Де да изглеждах като хайза! Тогава бих могъл да се разхождам свободно навсякъде. Този път за малко да ме хванат.
— Ти идва тук страх — каза Синия зъб.
— Надушвате ли страха?
— Аз вижда твой очи. Много болка. Мирише кръв, мирише бяга дълго.
Деймън обърна към светлината лакътя си, който бе одран и го болеше. Ръкавът се бе разкъсал и на това място бе пропит от кръв.
— Ударих се в една врата — рече той.
Синия зъб пристъпи напред.
— Аз прави болка спре.
Припомни си как хайза лижеха собствените си рани, поклати глава.
— Не. Но можеш ли да запомниш имената, които ти казах?
— Дий. Ушант. Мюлер.
— Ще ги намериш ли?
— Опита — отговори Синия зъб. — Доведе тях?
— Мен ще ме заведеш при тях. Мъже-с-пушки затварят тунелите в белия сектор, знаеш ли това?
— Знае. Ние тамдолци, ние ходи в големи тунели отвън. Кой гледа нас?
Деймън пое дълбоко дъх под маската, изправи се отново на главозамайващите стълби, прегърна с една ръка тамдолеца и взе в другата прожектора.
— Обичам те — прошепна той.
— Обичам те — каза Синия зъб и се стрелна в мрака, превърна се в едва забележимо движение, в трептене на металните стъпала.
Константин продължи нататък по собствения си път, като броеше завоите и нивата. Не трябваше да прави нищо необмислено. Едва му се бе разминало, когато се бе опитал да влезе в белия сектор. Бе задействал тревога там. Изпитваше ужасен страх, че тя може да предизвика претърсване на тунелите, неприятности на тамдолците, на майка му, на всички тях. Все още усещаше, че коленете му треперят, макар да не се бе поколебал да стреля, когато му се бе наложило. Бе стрелял по войник без броня, можеше да го е убил, тъкмо това бе искал.
Повдигаше му се.
И все пак се надяваше, че бе успял, че тревогата нямаше да е свързана с неговото име. Че свидетелят бе мъртъв.
Продължаваше да трепери, когато стигна входа за достъп към коридора зад бара на Нго. Влезе в тесния шлюз, свали си маската, използва карта с привилегиите на служба за сигурност, която пазеше само за краен случай. Втората врата се отвори, без да вдигне тревога. Забърза по тесния, пуст коридор и си послужи с ръчен ключ, за да отвори задната врата на бара.
Съпругата на Нго, застанала пред кухненската маса, се обърна, изгледа го и се втурна в голямата зала. Деймън затвори вратата зад гърба си, отвори тази на склада, за да хвърли вътре дихателната си маска. В паниката си бе забравил да я остави, взел я бе със себе си. Това показваше в какво душевно състояние се намираше. Отиде до мивката в кухнята и изми ръцете си, лицето си, опита се да измие от себе си на мириса на кръв и на страх, целия спомен.
— Деймън!
— Джош! — Хвърли уморен поглед към вратата на голямата зала, после избърса лицето си с кърпата, която висеше до умивалника. — Неприятности.
Мина покрай Тали и влезе в голямата зала, отиде до бара и се облегна на него.
— Имаш ли бутилка? — попита той Нго.
— Пак влезе от онази врата… — изсъска сърдито съдържателят.
— Налагаше се — отвърна Константин.
Джош го хвана внимателно за ръката.
— Не мисли в момента за пиене — рече той. — Деймън, ела тук. Искам да говоря с теб.
Върнаха се обратно в нишата, която бе тяхна територия. Тали го натика в ъгъла, далеч от погледа на другите посетители, които вечеряха в ресторанта. От кухнята, където съпругата и синът на Нго се бяха върнали, се дочуваше потракване на чинии. Помещението миришеше на неизменната чорба на Нго.
— Слушай — рече Джош, когато седнаха, — искам да дойдеш с мен от другата страна на коридора. Намерих връзка, която смятам, че може да ни помогне.
Деймън чу казаното, но му трябваше време, докато значението му стигне съзнанието му.
— С кого си говорил? Кого познаваш ти тук?
— Аз никого. Става дума за някой, който те е разпознал. Който иска да му помогнеш. Не знам цялата история. Някакъв твой пирятел. Има организация, която се простира сред хората от И-зоната и цялата Пел. Редица хора, които знаят, че може да си в състояние да им помогнеш с уменията си.