Опита се да го осмисли.
— Знаеш какви нищожни ще са шансовете ни с тълпата от И-зоната срещу войниците? И защо се е обърнал към теб? Защо към теб, Джош? Може би се страхуват, че ще разпозная някои от тях и ще подразбера нещичко. Тази работа не ми харесва.
— Деймън, знаеш с колко време разполагаме. Това е шанс. Вече всичко представлява риск. Ела с мен. Моля те, ела с мен.
— Сигурно ще претърсят целия бял сектор. Налетях на вдигната тревога там, навярно убих човек. Те ще се развилнеят, ще търсят някой, който използва достъпа…
— Тогава колко време ни е останало да го обмисляме? Ако не… — Тали млъкна, изгледа остро съпругата на Нго, която им донесе купи с чорба и ги сложи на масата. — Ще ходим някъде. Подгрей я, докато се върнем.
Чифт тъмни очи ги зяпнаха. Жената взе мълчаливо както винаги купите и ги отнесе на друга маса.
— Няма да ни трябва много време да разберем — каза Джош. — Моля те, Деймън.
— Те какво смятат да направят? Да щурмуват главното управление ли?
— Да вдигнат бунт. Да се доберат до совалка. Да организират съпротива на Тамдолу. Става въпрос за малка група с нас, Деймън, всичко зависи от твоите познания. От компютърните ти умения и познаването на проходите.
— Имат ли пилот?
— Май има някой, който умее, да.
Опита се да събере мислите си. Поклати глава.
— Не.
— Как така не? Ти говореше за совалка. Ти правеше такива планове.
— Но не и за нов бунт на станцията. Не и ако бъдат убити още хора при осъществяването на план, който никога няма да успее…
— Ела и говори с тях. Ела с мен. Или ми нямаш доверие? Деймън, докога още можем да чакаме да ни се удаде случай? Ти дори не си чул нещата.
Константин въздъхна.
— Ще дойда — съгласи се той. — Опасявам се, че съвсем скоро ще започнат да проверяват личните карти и в зеления сектор. Ще приказвам с тях. Може би ще намеря по-добро решение. По-мирно. Къде се намира туй място?
— В бара на Маскари.
— От другата страна на коридора?
— Да. Ела.
Минаха между масите, покрай бара.
— Ей, вие! — викна строго Нго, когато се приближаха, и Деймън спря. — Да не връщате тук, ако ще ми докарате неприятности. Чувате ли ме? Аз ви помогнах и не искам такава отплата за това. Ясно ли е?
— Ясно — отвърна той.
Нямаше време да изглажда нещата. Джош го чакаше пред външната врата. Излезе навън при него, огледа се наляво и надясно и двамата пресякоха коридора, за да влязат в по-шумното и по-мрачно заведение на Маскари.
От масата вляво от входа стана мъж и се приближи до тях.
— Насам — рече той и понеже Джош го последва без въпроси, Деймън преглътна възраженията си и отиде с тях в дъното на помещението, което бе толкова тъмно, че бе трудно да се заобикалят столовете.
В закрито от завеса сепаре светеше бледа лампа. Константин и Тали влязоха вътре, но водачът им изчезна.
След малко друг мъж се появи в сепарето след тях, млад и с белег на лицето. Деймън не го познаваше.
— Идват — каза младият мъж и миг след това завесата се разтвори отново, за да пусне още двама в сепарето.
— Кресич — измърмори Деймън. Другият му бе непознат.
— Познавате ли мистър Кресич? — попита новодошлият.
— Само по лице. Вие кой сте?
— Името ми е Джесад. А вие сте мистър Константин, нали? Младият Константин?
Каквото и да е идентифициране го изнервяше. Погледна Джош, като бе смутен, че се натъква на противоречия. Предполагаше се, че го познават. Мъжът не трябваше да е изненадан.
— Деймън — рече Тали, — този мъж е от И-зоната. Нека обсъдим подробностите. Седни.
Настани се край малката маса, несигурен и неспокоен, докато другите също заеха местата си. Погледна за втори път към Джош. Вярваше му. Доверил му бе собствения си живот. Щеше да му го даде, ако той го поиска, защото сам не знаеше какво да прави с него. А Джош го бе излъгал. Всичко, което знаеше за този човек, потвърждаваше, че лъже.
„Нима сме под някаква заплаха?“ — изтръпна Константин, като търсеше причина за туй подвеждане.
— За какво предложение говорим? — попита той, като единственото, което искаше, бе да може да се измъкне оттук, да изведе Тали навън и да разнищи цялата история.
— Когато Джош каза, че има връзки — рече бавно Джесад, — нямах представа какви са. Вие се оказахте нещо много повече, отколкото можех да се надявам.
— Така ли? — Деймън устоя на желанието да погледне към Тали. — На какво по-точно се надявате, мистър Джесад от И-зоната?
— Джош не ви ли каза?
— Джош каза, че сигурно ще искам да говоря с вас.
— За това, по какъв начин да възвърнете контрола си върху тази станция ли?
Константин не промени ни най-малко изражението си.