Сигни вдигна поглед от бюрото си, после намали шума от интеркома, който предаваше доклади от войниците й на дока и навсякъде другаде. Отправи загадъчна усмивка към охраната и към Тали. Изглеждаше доста зле — небръснат, мръсен, кървав. Долната му челюст бе започнала да отича.
— Дошъл си да ме видиш ли? — подигра му се тя. — Не мислех, че ще посмееш още веднъж.
— Деймън Константин… те го качиха на борда. Войниците го хванаха. Мислех, че ще искаш да разговаряш с него.
Това я учуди.
— Опитваш се да го предадеш ли, така ли?
— Той е тук. И двамата сме тук. Пуснете го да си върви.
Сигни се облегна назад и го изгледа с любопитство.
— Значи можеш да говориш смислено — рече тя. — Преди никога не говореше.
Сега той нямаше какво да каже.
— Те са си поиграли със съзнанието ти — забеляза Малори. — И сега си приятел на Константин, нали?
— Моля ви — каза Джош със слаб глас.
— На какво основание?
— Здрав разум. Той ви е от полза. А те ще го убият.
Тя го наблюдаваше под полуспуснати клепачи.
— Не се ли радваш, че се върна?
Замига светлинка, сигнализираща повикване, нещо, което комофицерът не можеше да реши сам. Сигни включи звука и пое обаждането.
— Започнал е бой — чу тя. — В бара на Макарти.
— Дей там ли е? — попита Сигни. — Дай ми Дей!
— Зает е — дойде отговор.
Тя махна с ръка на охраната, отказвайки да се занимава повече с Тали. Замига втора лампичка.
— Малори! — извика й Джош, като го изтласкваха през вратата.
— „Европа“ иска да говори с теб — предаде комофицерът. — Мазиан.
Превключи разговора. Бяха извели Тали — да го заключат някъде, надяваше се.
— Тук е Малори, „Европа“.
— Какво става там?
— Имам неприятности на дока, сър. Джанц се нуждае от нарежданията ми. С ваше разрешение, сър. — И тя му затвори.
— Той падна — чуваше по друг канал. — Капитане, простреляха Дей!
Сигни сви ръката си в юмрук и я вдигна от апарата.
— Изведете го, изведете го, с кого говоря?
— Тук е Ютъп — отвърна женски глас. — Един от „Австралия“ стреля по Дей.
Натисна друг бутон.
— Свържете ме с Едгър! Бързо!
— Минахме през вратата — обади се гласът на Ютъп. — Изведохме Дей.
— Обща тревога за войниците на „Норвегия“. Имаме неприятности на дока. Излезте там!
— Тук е Едгър — чу тя. — Малори, приберете си копоите!
— Приберете си вашите, Едгър, или ще ги застрелям, ако ги видя. Ранили са Дей Джанц.
— Ще ги спра — рече той и изключи.
„ТРЕВОГА“ гласеше сигналът в коридорите на „Норвегия“, виеше дрезгава сирена, мигаха сини лампи. В офиса й светнаха табла и екрани, докато корабът премина в състояние на бойна готовност.
— Идваме — докладва отново Ютъп. — Той още е жив, капитане.
— Докарайте го тук, Ютъп, докарайте го тук.
— Слизам долу, капитане — обади се Граф, тръгнал към дока.
Сигни започна да натиска бутоните, като търсеше картина на действието и проклинаше техниците — някой трябваше да го е включил на визора. Намери го — приближаваща се група, която носеше повече от един сред редиците си, войниците на „Норвегия“, които изскачаха забързано на дока и заемаха позиции около свързаните към кораба тръби и ръкава за достъп.
— Повикайте лекарите! — нареди тя.
— Лекарите чакат — чу глас и видя позната фигура да се приближава до войниците и да поема ковандването. Граф бе отвън. Най-накрая си пое по-спокойно дъх.
— „Европа“ е още на линия — напомни й комофицерът. Тя включи този канал.
— Капитан Малори, каква война водите там?
— Все още не знам, сър. Ще разбера веднага щом прибера войнците си на борда.
— Взели сте арестанти на „Австралия“. Защо?
— Единият е Деймън Константин, сър. Ще се свържа с вас веднага след като чуя Джанц. С ваше разрешение, сър.
— Малори!
— Сър?
— „Австралия“ има двама пострадали. Искам доклад.
— Ще ви изпратя, след като успея да науча какво е станало, сър. Междувременно изпращам войници на зеления док, преди да възникне някакъв проблем с цивитата там.
— Хората на „Индия“ са вече на път. Спрете дотук, Малори, и дръжте настрана войниците си. Махнете ги от доковете. Изтеглете ги всичките. Искам да ви видя възможно най-скоро, ясно ли е?
— С доклад. С ваше разрешение, сър.
Светлинката угасна с прекъсването на връзката. Сигни удари с юмрук по пулта, блъсна назад стола и се запъти към миниатюрната операционна в късия коридор пред главния асансьор на най-горното ниво.
Не беше толкова зле, колкото Малори се опасяваше. Пулсът на Дей бе равномерен след направената му от лекаря инжекция и той не даваше признаци да умира. Рана в гърдите, няколко изгаряния. Имаше доста кръв, но тя бе виждала и по-тежки случаи. Случайно попадение, в сгъвката на бронята. Отиде до вратата, където стоеше Ютъп, като по цялата й броня от главата до петите имаше размазана кръв.