Мазиан продължи все така да я гледа, като потропваше по масата пред себе си с бавно, нервно движение на ръката. Накрая извърна очи към Едгър.
— Поколебах се да подам възражение — каза Едгър. — Но тук се оформя нездрава атмосфера. Очевидно съществуват различни виждания за това, как се ръководи Флотата като цяло. На някои места се насърчава вярност към кораба — вярност към определени капитани — по причини, които не желая да разнищвам, а може би просто от самите капитани.
Сигни пое въздух и рязко спусна ръцете си надолу край стола, преди да я обземе вледеняващо чувство. Смразяващо повече от всичко. Едгър и Мазиан винаги са били близки, бяха близки, както тя отдавна подозираше, по начин, който не допускаше нейната намеса. Успокои дишането си, облегна се назад, загледа се само в Мазиан. Това бе война. „Норвегия“ никога не се бе разминавала тъй на косъм като сега, когато трябваше да се измъкне от капана на амбицията на Мазиан и тази на Едгър.
— Има нещо много гнило — заяви Малори, — когато започнем да се стреляме един друг. С ваше разрешение, ние сме най-старите във Флотата, най-дълго оцелелите. И ще ви кажа открито, че знам какво става и разигравах театъра, който искахте, продължих да се занимавам с организирането на реда в станцията, която няма да има абсолютно никакво значение, когато Флотата си тръгне. Изпълних тази ваша операция за запълване на времето ни с работа и се справих добре. Не споменах нито дума пред войниците и екипажа ми за туй, което знам. И като гледам накъде вървят нещата, на войниците се разрешава да правят каквото си искат, понеже в дългосрочен план то не е важно. Защото Пел е престанала да има значение и нейното оцеляване сега не е в наш интерес. В момента имаме друга цел. Или може би винаги сме я имали и вие стъпка по стъпка ни водихте към нея, за да не ни шокирате твърде много, когато накрая предложите това, което в действителност преследвате, единствения избор, който ни оставихте. Сол, нали? Земята. Пътят до нея ще е дълъг и опасен, а когато стигнем там, ни чакат множество проблеми. Флотата… превзема Компанията. Навярно сте прав. Може би е единственото нещо, което трябва да направим. Вероятно е разумно и е започнало да изглежда като решение още много отдавна, когато Компанията престана да ни поддържа. Но няма да стигнем до Земята, ако Пел разруши дисциплината, на чиято основа се гради Флотата от десетилетия. Няма да стигнем там, ако нейните единици се уеднаквят и слеят в нещо, частите на което не могат да работят поотделно. Тъкмо това ще се постигне с подобен тормоз. С нареждане как да ръководя „Норвегия“. Ако се започне така, всичко ще рухне. Вземете на войниците техните емблеми и тяхната принадлежност, тяхната самоличност и техния дух, и всичко ще пропадне. И независимо как го представяте, именно туй става там навън, когато се принуждава един кораб да се подчини на норми, които противоречат на всички правила, известни на борда му. Когато капитани от тази Флота скрито насърчават войниците си да тормозят моите и те се хващат за тази възможност при липсата на друг противник. Флотата не е съществувала като едно цяло от десетилетия, но това бе нашата сила — свободата на действие да вършим всичко, каквото трябва, покривайки цялото огромно пространство. Направете ни еднакви и ще станем предсказуеми. И тъй като сме останали малко, с нас ще е свършено.
— Удивен съм — каза меко Мазиан, — че някак си вие стигате дотам, да настоявате за разделение на екипажите, след като самата вие се оплаквате от липсата на дисциплина. Вие сте забележителен софист.
— Беше ми заповядано да се приравня с останалите, да променя всяко правило и нареждане, възприети на моя кораб. Войниците ми го възприемат като обида към „Норвегия“ и се възмущават. Какво друго очаквате, сър?
— Отношението на войниците отразява това на командващите ги офицери и на капитана, не е ли тъй? Навярно вие го насърчавате.
— А може би е насърчавано онова, което се случи в бара.
— Сър.
— С цялото ми уважение, сър.
— Хората ви са влезли там и са взели арестанти от ръцете на войниците, които са ги задържали. Туй не ви ли прилича на присвояване на заслуги?
— Иззели са арестанти от напила се в бар група войници в отпуск.
— Щаб на дока — промърмори Едгър. — Бъди точна, Малори.
— Войниците бяха пияни и разпасани във вашия щаб на дока, а единият от задържаните е собственост на „Норвегия“. В този щаб не е имало дежурен офицер. Другият арестуван е ценен заради ползата, която би имал за моята операция по запълване на времето. Въпросът е защо задържаните са били изобщо отведени в тъй наречения щаб на дока, вместо в ареста на синия док или на най-близкия кораб, който бе „Африка“.