— Войниците, извършили задържането, са докладвали на сержанта си. Който се е намирал в щаба, когато вашият майор нахълтал там.
— Смятам, че подобно поведение допринася за създаването точно на такава ситуация, в каквато е бил прострелян майор Джанц. Ако мястото представлява щаб на дока, тогава майор Джанц е имал пълно право да влезе там и да вземе положението под свой контрол. Но още при самата му поява му се казва, че тъй нареченият щаб на дока е запазена територия на „Австралия“. Присъстващият там сержант от „Австралия“ не възразява срещу подобно неподчинение. Нима една военна щабна квартира трябва да се счита за лична територия на един кораб, или какво означава това? Не ви ли се струва, че други капитани насъскват сепаратистки своите екипажи?
— Малори! — предупреди я Мазиан.
— Накратко, сър. Майор Джанц дава съответна заповед за прехвърляне на арестантите под негов контрол и не получава никакво съдействие от сержанта на „Австралия“, който допринася за възникването на конфликта.
— Двама от моите войници са убити в тази схватка — рече Едгър раздразнено. — А как е започнала тя, все още се разследва.
— Също и от моя страна, капитане. Очаквам да получа доклада всеки момент и ще се погрижа да получите копие от него, когато бъде предаден.
— Капитан Малори — смъмри я Мазиан, — ще предадете този доклад на мен. И то възможно най-бързо. Колкото до арестуваните, не ме интересува какво ще правите с тях. Дали те са тук или там, не е важно. Проблемът е разногласието. Амбицията от страна на отделни капитани на Флотата. Независимо дали ви харесва или не, капитан Малори, ще се подчинявате на общите нареждания. Права сте, действали сме поотделно и сега трябва да работим като едно цяло. Някои свободолюбиви духове сред нас срещат проблеми в тази ситуация. Не обичат да се подчиняват на заповеди. А вие сте ми нужна. Прозирате същината на нещата, нали? Да, става дума за Сол. А като ми казахте това, сигурно се надявате да участвате в тесния кръг на съвета, така ли е? Желаете да се допитват до вас. Може би искате да поемете някой ден командването. Много добре. Но за да стигнете дотам, капитане, трябва да се научите да се подчинявате.
Сигни остана спокойна, отвърна открито на погледа на Мазиан.
— И да не знам накъде вървя?
— Вие знаете накъде сме тръгнали. Преди малко го казахте.
— Добре — рече тя тихо. — Не се противопоставям на изпълнението на заповеди. — Изгледа в лицето Том Едгар и върна очите си върху Мазиан. — Изпълнявам ги не по-зле от другите. Може да не сме работили като партньори в миналото, но има желание да го направя.
Мазиан кимна, като красивото му лице на актьор изразяваше огромна обич и привързаност.
— Добре, добре. Въпросът значи е разрешен.
Изправи се, отиде до страничния шкаф, изтегли бутилка бренди от придържащите я скоби, извади отгоре чаши и наля. Донесе чашите на масата, сложи ги пред себе си, после избута по една от тях с всяка ръка към Едгър и към Малори.
— Надявам се да сме разрешили проблема веднъж завинаги — каза той, като отпи от чашата си. — И смятам, че ще остане така. Някакви други оплаквания?
Може би Том Едгър имаше някакви. Сигни го видя да се мръщи, докато отпи от огнената течност на брендито. Усмихна му се леко. Едгър не отговори.
— Другият въпрос, който засегнахте — продължи Мазиан, — бе за унищожаването на станцията. Да, така е. Вярвам, че тази информация няма да излезе извън кръга на присъстващите.
„Ето защо е бил театърът!“ — каза си тя.
— Да, сър — отвърна.
— Без формалности. Когато му дойде времето, всички капитани ще получат инструкции. Ти си стратег, в много отношения най-добрият. Щяхме да те въведем в нещата по-рано. Знаеш го. Това щеше да е станало вече, ако не бе злополучният инцидент с Гофърт и операцията на черния пазар.
Лицето на Сигни пламна. Тя остави чашата на масата.
— Избухливост, стара приятелко — рече меко Мазиан. — Аз също я притежавам, познавам недостатъците си. Но не мога да те оставя да се отцепиш от мен. Не мога да си го позволя. Подготвяме се за действие. След седмица. Натоварването почти е свършило. И ние ще предприемем действие, преди Съюзът да го очаква. Ще вземем инициативата, ще им създадем проблем.
— Пел.
— Точно така. — Той допи брендито си. — Държиш Константин. Той не може да се върне. Трябва да отстраним също и Лукас. Всички оператори, които работят, и онези в ареста. Всеки, който може да се справи с компютъра и главното управление, така че да възвърне равновесието на Пел. Предизвиква се нестабилност на станцията и не се оставя жив никой, който може да я спаси. Най-вече не и Константин. Той е опасен в две отношения — заради компютъра и заради общественото мнение. Изхвърли го в космоса.