Тя се усмихна напрегнато.
— Кога?
— Той вече представлява проблем. Нищо пред свидетели. Нищо показно. Пори ще се погрижи за другия — за Емилио Константин. Действай чисто, Сигни. Не бива да остане нищо, което да помогне на Съюза. Оттук не трябва да има никакви бежанци.
— Разбирам. Ще се погрижа за отстраняването.
— Ти и Том, въпреки всичките ви дразги, свършихте добра работа. Безпокоях се много, че нямам контрол върху Константин. Свършихте чудесна работа. Сериозно.
— Знаех какво се готвите да направите — каза с равен глас тя. — Така че компютърът вече е настроен за целта — кодов сигнал може да го извади напълно от строя. Губят ни се още един-двама компютърни оператори. Планирам да разчистя зеления сектор утре. Те или ще се предадат, или ще издухам в космоса целия сектор и така ще реша всички проблеми. Имам снимки на двамата липсващи оператори. Ще прибера доносника Нго и другите като него. Ще ги разпитам и ще се опитам да хвана, когото мога, преди да започнем. Ако агенти могат да ни предадат компютърните специалисти, за да сме абсолютно сигурни, толкова по-добре.
— Моите хора ще помогнат — предложи Едгър.
Тя кимна.
— Така се действа — каза зарадвано Мазиан. — Именно това очаквам от вас двамата, Сигни. Стига сте се карали за надмощие. А сега ще се захванете ли с работата?
Малори допи чашата си и стана. Едгър също се изправи. Тя се усмихна и кимна на Мазиан, но не и на Том, и излезе, придавайки си лека стъпка.
Копеле, помисли си. Не чу стъпките на Едгър зад гърба си. Когато влезе в асансьора и се спусна надолу да вземе ескорта си, бе сама. Том бе останал да говори с Мазиан. Продажник.
Асансьорът я свали до нивото на изхода. Хората й стояха там, където ги бе оставила, като глътнали бастун и внимателно избягваха какъвто и да е спор с войниците от „Европа“, които влизаха и излизаха през помещението. Тримца от „Европа“ се подсмихваха там, но усмивките им веднага се стопиха, когато я видяха да идва.
Сигни подбра ескорта си и мина през шлюза, надолу по ръкава към дока, към очакващите я под строй нейни войници.
6
Пел: „Норвегия“ на синия док: 8.1.53 г., 23:00 ч станд.вр., 11:00 ч алт.вр.
Малори се почувства по-добре, след като успя да си почине, да се изкъпе, да оправи бъркотията на дока и да напише докладите. Не хранеше никакви илюзии, че ще сторят нещо на войничката от „Австралия“, която бе стреляла по Дей и се бе измъкнала, поне не официално. Но за онази жена нямаше да е добре, ако се появеше сама на дока в близост до войници на „Норвегия“, докато бе жива.
Дей бе добре, излязал от операция и бесен от яд. Това бе здравословно. Имаше поставена шина в едно ребро и голяма част от кръвта му бе преляна, но бе в състояние да се появи на визора и да ругае смислено. Така повдигна и нейния дух. Граф бе при него и имаше списък на офицери и хора от екипажа, които бяха готови да отидат да поуспокоят Дей, проява на загриженост, която доста би го смутила, ако разбереше размерите й.
Мир. Още няколко часа, до утре и до операцията в зеления сектор. Сигни вдигна краката си върху леглото, седнала странично зад бюрото в собствената си квартира, и си сипа още едно питие. Рядко пиеше второ. Когато го правеше, продължаваше с трето, четвърто и пето. Прииска й се тук да бяха Дей или Граф, да седнат и да поговорят. Би отишла при тях, но главата на Дей бе пълна с пара, която той искаше да изпусне, и щеше да му се вдигне кръвното, ако й разкаже за инцидента. Нямаше да е добре за Дей.
Имаше други неща, които да я разнообразят. Поседя и помисли известно време, колебаейки се кой от двамата да бъде, накрая се свърза с офиса на охраната.
— Доведете Константин тук.
Оттатък приеха. Облегна се назад и сръбна от напитката, превключи един след друг каналите на визора, за да се увери, че навсякъде нещата бяха наред и че гневът долу на доковете оставаше въздържан. Питието не успя да я отпусне; тя продължаваше да изпитва нужда да се разхожда напред-назад, а дори и тук нямаше достатъчно пространство за целта. Утре…
Малори отклони мислите си от тази тема. Сто двайсет и осем мъртви цивита при стабилизирането на белия сектор. Щеше да е далеч по-лошо в зеления, където се бяха укрили всички, които наистина имаха причини да се страхуват от идентифициране. Можеха да издухат в космоса целия сектор, ако двамата оператори с компютърни познания не се откриеха навреме, наистина можеха. Решението бе разумно — бърза смърт, макар и незаслужена от всички, начин да са сигурни, че са се справили с всички бегълци, и по-милостива участ за онези хора там, отколкото да бъдат зарязани на падаща станция. „Хансфорд“ в по-голям мащаб — това бе подаръкът, който щяха да оставят на Съюза, гниещи тела и вонята, съпътстващата ги ужасна воня…