Алкохолът съвсем внезапно се изпари от мозъка й. Продължи да седи с чашата в ръка и да гледа втренчено бледите очи на Джош. Трудно й бе да си поеме дъх.
— Този Габриел… къде е той?
— Мъртъв е. Вие унищожихте водачите на заговора. Неговата група. Мъж на име Коледи, друг, който се казваше Кресич, и Габриел. На станцията бе известен като Джесад. Бяха убити от войниците, които ни арестуваха. Деймън няма представа, не знае абсолютно нищо за това. Мислите ли, че той би се срещнал с тях, ако знаеше, че те са убили баща му?
— Но ти си го закарал там.
— Аз го заведох.
— Той знаеше ли за теб?
— Не.
Сигни пое дълбоко въздух, издиша.
— Смяташ ли, че за нас има значение как Лукас се е добрал дотам? Той ни принадлежи.
— Казвам ви, за да знаете, че е свършено. Че вече няма какво да търсите. Спечелихте. Няма нужда от още убийства.
— Трябва ли да повярвам на думите на един съюзар, че няма повече кого да преследвам?
Не последва отговор. Тали не се измъкна в небитието. Очите му бяха твърде живи, пълни с болка.
— Голям номер ми изигра, Джош.
— Не беше номер. Роден съм да върша това. Цялото ми минало се гради на записи. Не помнех нищо, когато свършиха да се занимават с мен на Ръсел. Аз съм един от онези празни хора, Малори. Нямам нищо истинско. Нищо отвътре. Принадлежа на Съюза, защото мозъкът ми е програмиран така. Не съм верен на никого.
— С изключение на едного, може би.
— Деймън — съгласи се той.
Тя се замисли върху казаното. Пресуши чашата, така че започнаха да я щипят очите.
— Тогава защо го замеси в тази работа с Габриел?
— Мислех, че съм намерил начин да ни измъкна от Пел. Да вземем совалка и да слезем на Тамдолу. Имам предложение към вас.
— Мисля, че го знам.
— Вие имате възможност да качите лесно човек на кораб за Тамдолу. Ако не можете друго, поне го махнете оттук.
— Какво, да не си върне контрола върху Пел?
— Вие сама го казахте. Устата на Лукас се отваря, когато вие й подадете думите. Това е единственото, което желаете. Всичко, което някога сте искали. Изведете го оттук. В безопасност. Какво ви струва туй?
Той знаеше какво предстои, поне доколкото това засягаше съдбата на Константин. Сигни вдигна поглед към него, после го сведе отново върху чашата.
— За твоята благодарност ли? Предполагаш, че в някой случай мога да съм малоумна, така ли? Значи сделка. Би ли ти повлияло някакво обучение с рефлексни записи?
— Евентуално, предполагам. Какво имате предвид?
Тя натисна бутона.
— Отведете го.
— Малори… — рече Джош.
— Ще помисля върху предложението ти — каза тя. — Ще го обмисля.
— Мога ли да говоря с него?
Прецени това, накрая кимна.
— Дребна работа. Ще му кажеш ли как са стояли нещата?
— Не — отвърна Тали със слаб глас. — Не искам той да знае нищо. За дребни неща, Малори, ти имам доверие.
— И ме мразиш до смърт.
Той се изправи, поклати глава, погледна надолу към нея. Лампата до вратата светна.
— Вън! — рече Сигни. После се обърна към войника, появил се на вратата: — Сложете го заедно с приятеля му. Осигурете им всички разумни удобства, които поискат.
Джош излезе с пазача. Вратата се затвори и заключи. Малори продължи да седи неподвижно, сетне се размърда, за да изпъне краката си върху леглото.
Хрумнала й бе мисъл, че един Константин би могъл да е полезен на по-късен етап от войната — ако Съюзът лапнеше въдицата, ако завземеше Пел и я възстановеше. Тогава би било добре да изкарат на сцената един Константин, който държат в ръцете си — ако той бе като Лукас; но той не бе такъв. От него нямаше полза. Мазиан никога не би се съгласил на това. Совалката представляваше възможен изход от дилемата. И това нямаше да се разбере, ако Флотата потеглеше скоро. На Съюза щеше да му трябва доста време, докато пипне младия Константин в гората. Достатъчно време, така че останалата част от плана да се изпълни, Пел да загине, като лиши Съюза от база, или да оцелее, предизвиквайки организационни проблеми на Съюза. Идеята на Джош можеше да сработи. Би могла. Малори се пресегна и си наля още едно питие, продължи да седи, стискайки чашата силно в ръката си, та чак кокълчетата й бяха побелели.
Човек от спецслужбите на Съюза. Направо бе смутена. Вбесена. Иронично развеселена. Не бе лишена съвсем от скромност.