Ето в какво се бе превърнал Задпредела — предателска Флота и планета, която развъждаше същества като Джош.
Които можеха да извършат това, което правеше Тали. Това, което Габриел/Джесад се бе опитал да направи.
Което те самите се подготвяха да сторят.
Седеше със скръстени ръце, загледана в бюрото. Накрая отпи от питието, протегна ръка и включи вградения компютър. „Разположение на войската?“
В отговор се изредиха места и списъци. Всички се намираха на борда с изключение на дванайсетте, които пазеха подстъпа до самия кораб. Свърза се с терминала на дежурния офицер.
— Бен, излез за малко навън и прибери на кораба онази дузина войници, която сме оставили на дока. Не използвай интеркома. Докладвай ми чрез компютъра, когато свършиш.
Ново запитване. „Местонахождение на екипажа?“
На екрана се появиха данните. Дежурна бе алтернативната смяна. Граф бе все още при Дей.
Включи интеркома и се обърна най-напред към Граф.
— Иди на мостика — нареди Сигни. — Прати лекар при Дей. Дей, стой мирен.
Започна да въвежда в компютъра пейджърни съобщения до останалите; стигнала бе до бойкомпера Тихо, когато дойде съобщение от дежурния офицер, че задачата е изпълнена. Бойкомперът потвърди, че е приел. Тя отпи последна глътка и стана, като чувстваше главата си учудващо ясна. Поне подът не се клатеше.
Наметна сакото си и излезе, запъти се надолу по коридора към мостика, спря се на входа му и се огледа, а събралите се там удивени хора от основния и алтернативния екипаж извърнаха глави и насочиха погледите си към нея.
— Включете корабния интерком — рече тя. — Във всички работни и жилищни помещения, до последния високоговорител.
Комоператорът натисна главния ключ.
— Изгониха ни от доковете — каза Малори, закачайки миниатюрен микрофон на яката си, както правеше, когато изпълняваха обичайни операции. Отиде до собствената си станция — команден пулт до този на Граф, разположен по средата между извитите секции. — Всички са на борда. Екипажът, войниците, всички без изключение. Основната смяна да заеме местата си на пултовете, алтернативната да бъде в готовност. Включете бойните станции. Изтеглям ни оттук.
За момент настъпи стреснато мълчание. Никой не помръдна. После впезапно всички се раздвижиха, намествайки се на местата си, включиха контролните уреди и комвръзки, оператори се втурнаха към страничните станции, които бяха изключени при престой в док. Командните табла зажужаха, наклониха се под ъгъл за работа. На тавана замига червена светлина и зави сирена.
— Не разкачайте кораба, откъснете го!
Сигни се отпусна назад в креслото си, закопча колана. Би си сложила също шлем, но не смееше за момента да се довери на реакциите си.
— Мистър Граф, изведете кораба покрай Пел и го ориентирайте в посока… — Пое си дъх. — В някаква посока. Аз ще го поема тогава.
— Чакам инструкции — каза спокойно той. — Ако ни обстрелват, да отвърнем ли на огъня?
— Играта е без правила, мистър Граф. Изкарайте кораба!
По интеркома на кораба се отправяха въпроси, военните офицери от долните палуби искаха да разберат защо е вдигната тревога. Ездачите патрулираха навън. Нямаше кога да ги вика и да се съветва с тях. Изобщо не можеше да ги въведе в обстановката. Граф правеше последни проверки, подготвяше поредица от нареждания, сверяваше местоположението на всичко и се уверяваше, че данните са в компютъра. На екраните светна предлаганият курс, спускане към Пел, което минаваше невероятно близо до атмосферата, префучаване покрай планетата и излизане от другата й страна.
— Старт! — обяви Граф.
Последва трясък, блокиране на люка, аварийно откачане и тласък, който ги откъсна от бавното въртене на станцията. Корабът изскочи с издигане в зенит и главните двигатели се включиха, изстреляха го през обвивката на Пел. Нещо се удари в корпуса и се плъзна — някаква повлечена връзка. Продължиха да ускоряват, като над тях бе надвиснала тъмната страна на Тамдолу.
— Малори! — ревна глас по междукорабната връзка.
Дежурна бе алтернативната смяна. Капитаните спяха. По доковете се шляеха екипажи и войници, а „Норвегия“ бе откъснала свързващите ръкави…
Сигни стисна зъби, докато корабът прелетя покрай далечния ръб на станцията и се насочи по такъв курс на приближаване до планетата, който предизвикваше безпокойство. Притаи дъх, заслушана в проклятията, които пращяха по комвръзката.
На „Пасифик“ и „Атлантик“ бе наредено да го прихванат. Но те нямаха шанс да го засекат по права линия навреме, тъй като останалата част от Флотата се появи помежду им, а „Норвегия“ щеше да влезе под прикритието на Тамдолу. „Австралия“ изскочи от станцията, между тях нямаше нищо и това бе опасността.